Хората, живеещи с по-ниски доходи, в малките населени места плащат най-висока цена за хранителни стоки. Това се оказва съвсем логичен процес, който се дължи на конкуренцията и логистиката.
Специалистите обясняват по-високите цени в малките населени места с разликата в мащабите.
„Когато един търговец реализира големи обороти и продава много от дадена стока, той може да си позволи да формира по-малка надценка, което се отразява на крайната цена. Тя остава ниска и обратното. Когато даден търговец, особено в малко населено място, няма как да има голям оборот, нормално е неговата надценка да бъде по-висока”, посочи пред "Нова тв" председателят на Асоциация „Активни потребители” Богомил Николов.
Освен слабата конкуренция в малкото населено място, другата причина за разликата в цените е логистиката.
„Същата разлика може да се види и на по-голямо, държавно ниво. Много белгийци, например, ходят в Германия, за да пазаруват. Там цените на едни и същи продукти, в един и същи вериги супермаркети са по-ниски заради това, че Германия е по-голяма държава”, добавя Николов.
Според Комисията по стоковите борси и тържищата в Благоевград плащат най-висока средна цена за основни стоки като ориз - 2.40 лв. и сирене - 7.43 лв. Захарта, оказва се, е най-скъпа в Бургас, а най-евтина - в Пловдив. Разликата в цената на кашкавала между Хасково, където е най-скъп, и Силистра, където е най-евтин - е повече от 3 лева.
Когато попаднем на по-ниски цени в по-малкото населено място, експертите предупреждават, че също трябва да имаме едно наум.
„Понякога ниски цени могат да се постигат чрез компромис в качеството. Тоест, слагате повече вода в колбасите или слагате палмова мазнина в сиренето. Не може да очакваме, че сирене от 5 лева, ще има същото качество. Минималната цена, която отговоря на продукт с дефиницията за сирене, е около 8-9 лева. Но все още има много такива практики, при които стратегията на производителя е да приложи нереално ниска цена и съответно много хора се хващат на този трик”, обясни Николов.
Въпреки това много от потребителите предпочитат да останат на пазар в малкия си град. Защото към сметката добавят и горивото за път.
Избора си, обобщават експертите, всеки потребител трябва да формира сам. С ясното съзнание, че качеството винаги има цена.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар
30
Анонимен
преди 4 годиниКонкуренцията НЕ определя цените в условията на връзкарска, кожодерска, шуробаджанашка стопанска действителност като тази в България в момента. Пазарните принципи отстъпват на безграничната спекула от страна на търговците на дребно. С други думи, основен фактор е ЛИПСАТА НА ИЗБОР - работил си до 9 вечерта и като отидеш в магазина не ти пука на колко завишена цена ще купиш храна, защото си капнал. Ако заплатите бяха ок, човекът отива до друг магазин, търесенто в първия намалява и цената пада.
29
Анонимен
преди 4 годинидопълнение...Та... 30лв транспорт отиват за 2 каси хляб, 10кг сирене и т.н. Във верига биха били същите пари, но за цял бус от пълен със стока. След това идват отстъпките- 50хляба не ти ги продават на цената на 50000. Заплата на магазинер? 500лв при оборот 100 днес искат коренно различна надценка(дял от 3000 месечно) спрямо 1500 при оборот 50000.Та от такива неща идват разликите в цените. Просто малките ни имат големи отстъпки, ни зареждат с евтин транспорт, ни оборотът е огромен за разходите.
28
Анонимен
преди 4 годиниДо 1,Не е до наличие на ферми проблемът с логистиката. Значи, логистични бази се правят до големите градове, защото там има най-много доставки. Така селата ще получат стоката примерно от областния град. След това идва проста логика. Нека вземем 3 села на 30км последното от града(т.е. толкова път да минеш през трите). Горивото е за 60км или около 7-10 литра. Има и заплата на шофьора и издръжка- 4 часа(500 заплатането- към 20лв), цена на буса и части... Транспортът става примерно 80/3 или към 30