Мъжкото хоро в Калофер разбуни настроенията между хората дали обичаят е част от историята ни, или не.

"Няма записи за съществуване на това хоро на Богоявление преди около 30 г.", обясни фолклористът Лина Гергова в студиото на "България сутрин".

Според нея е много вероятно тези културни нужди да са въведени като мъжка културна практика.

"В България имаме различни други такива фестивали. Например в моето село, също на Богоявление, има обичай "топене на невести". Това хоро в Калофер се преекспонира", допълни и хореографът Петър Илиев.

По думите на фолклориста трябва да се прави разлика между хорото и традиционната култура.

"Това е едно страхотно явление, което е атрактивно. Преекспонирането на фолклорната ни култура говори за страх от застрашена идентичност", обясни още Гергова.

Илиев сподели, че обликът на българския танц явно се е променил и това е проблем.

"В България има загубена връзка със старите хора и българската държава успя да унищожи селския начин на танцуване. В продължение на много години българският народен танц беше толкова академичен, няма го този хъс. Стремглаво се опитваме да сложим на всичко български етикет", каза още той.

Гергова обясни как се извършват вписванията в ЮНЕСКО: "Имаме 5 вписвания в листата на ЮНЕСКО - съборът в Копривщица е едно от тях, но хорото в Калофер не е вписано в нея".

"Притеснявам се какво ще видят чуждестранните туристи на събора в Копривщица. Видях вчера на хорото, хора които държаха тъпани и гайди, без да знаят как да ги използват. Тези костюми не са традиционни", каза още Петър Илиев в ефира на Bulgaria ON AIR.

По негово мнение хорото се е превърнало в някаква манифестация.

Според Гергова трябва да намерим баланса и да търсим достоверни източници на информация.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Анисия Иванова

• Калофер
• юнеско
• богоявление
• мъжко хоро
• Bulgaria ON AIR
• Петър Илиев
• Лина Гергова