У нас макар и бавно свикваме с пазара и с капитализма, но не можем да свикнем с голямото социално разслояване. На думи пазарните отношения се приемат. Когато обаче стане дума за конкретни измерения, хората у нас са скептични.
 
Изводът е от социологически данни на "Галъп интернешънъл", обявени на Младата кръгла маса, организирана от "Галъп" заедно с Института "Иван Хаджийски". Поводът е тридесетата годишнина от началото на промените у нас. 

Ако през 1992 и 1993 г. 40% са приемали, че е нормално хората да се разделят на бедни и богати, то през 2013 г. този дял е вече 53%, а сега е 57%. В същото време намаляват дяловете на несъгласните – от 46% в началото на 90-те до 35% сега. Намалява и делът на колебаещите се.
 
Сред привържениците на реформаторската сила СДС през 90-те и сред привържениците на дясноцентристката сила днес – ГЕРБ – неравенството се приема по-добре, в сравнение с привържениците на самоопределящата се като лява БСП.

При БСП едва сега с малко надделяват онези, които възприемат разслояването, докато преди години, и особено в 90-те картината беше обратната. Тук се наблюдава прогрес в годините, посочват социолозите.
 
Масово е съгласието с твърдението "Доходите на най-богатите не бива да надвишат повече от три пъти доходите на най-бедните". Това съгласие е устойчиво в годините и е характерно и за дясноцентристкия, и за лявоцентристкия електорат у нас (макар и в различна степен). Почти няма промяна в нагласите в годините.
 
Това може да обострена социална чувствителност пред сериозните неравенства у нас, но може и да е липса на готовност да се приемат ежедневните характеристики на новото общество. Данните събуждат хипотезата, че обществото ни е готово за пазарната икономика, но само на абстрактно ниво. Българите като че ли приемат капитализма, но още не могат да приемат капиталистите.  

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Веселина Йорданова

• БСП
• капитализъм
• социализъм
• Първан Симеонов
• ГЕРБ
• Галъп