Никола Бушняков заминава за САЩ, защото семейството му печели зелена карта. Никога не е искал да остава да живее отвъд Океана.
"Докато живях и учех във Флорида в началото изпитвах силна носталгия и само си търсех варианти как да се прибера вкъщи", спомня си Никола. От 5 години е в България. Както в деня на прибирането си и днес е сигурен, че е взел правилното решение. Казва, че иска децата му да имат избор.
"Родителите ни го нямаха, при нас беше ограничен в известна степен. Може и да прозвучи странно, но прибирайки се тук ние им дадохме по-голям избор. Америка не е затворена врата за тях и ако искат един ден да идат и да учат там ще ги подкрепим. Искаме децата ни да са по-близко до нас и да минат по нашия път", споделя още Никола пред Bulgaria ON AIR.
Днес в България е щастлив. Ръководи отдел в американска технологична компания с офис в София, но голямата му страст казва е футболен клуб "Левски" и фондацията "Levski Family," идеята за чието основаване е на французин - фен на отбора.
"Пиер се казва човекът. Свърза се с нас, направи ни една двучасова презентация и ние прегърнахме идеята за учредяване на фондацията. Вече 3 години успяваме да помагаме там, където има нужда. Даренията ни са надхвърлили 6-цифрена сума", гордее се Никола.
За силата на "сините" сърца, за бъдещето и инициативите на "Levski Family" и как може да бъде туширано напрежението между агитките на вечните врагове "Левски" и ЦСКА - вижте във видеото.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
fallback
fallback
fallback
Коментари Напиши коментар
64
13
преди 4 годиниНамират се луди, има и тарикати, които идват да смукнат някой лев, програмки дарения, и после пак обратно. Няма как да очакваш някой на 3000Е да се върне и да работи на 5-600Е в умряла инфраструктура, мутри, ***, свръх замърсяване и т.н.
63
Анонимен
преди 4 годиниЗавръщат се само нека, дърниците. Защо аз не се върнах от 25 г. съм в чужбина. Заминах 20 годишен без право на работа с 100 марки в джоба. Работех на черно спях в евтини хотели обличах се и обувах от контейнерите в които изхвърляха дрехи. Изпрани напарфюмирани. Много от тези които бяха с мен не издържаха и си тръгнаха но аз бях казал че в Мутренска територия няма да живея. Две години мъка докато се запознах с една Австрика. Ожених се започнах легална работа две деца и живота продължава.
62
Анонимен
преди 4 годиниНяма нужда да се връщаш, като забравиш лошото, а си спомняш хубавото, което някои му викат носталгия просто идваш в днес.бг и прочиташ статия, а после и коментариите и ти минава.