Почти всеки трети българин (29%) с настоящ адрес в България лично е работил в друга страна от ЕС или пък има роднини, които работят или са работили там през последните 5 години. Това показват данни от социологическо проучване на агенция АФИС, проведено в периода 22-26 март сред 1010 души.

От изследването става ясно, че сумарно близо една трета  от пълнолетното население временно или за постоянно са се пласирали на широкия европейски трудов пазар. Споделеният  опит сред роднини, връстници и приятели има силен ефект върху личните интереси, нагласи и мотиви на човек. При хората в трудоспособна възраст, сред тези, които имат един член на семейството, който е работил в ЕС, 53% възнамеряват да емигрират към ЕС - за постоянно (27%) или временно (26%), а 12% се колебаят.

При онези с двама или повече такива членове на домакинството, намерението да последват примера им се срещат още по-често и в по-категорична форма – общо 61% възнамеряват да емигрират, от които 35% за постоянно.

Как изглежда профилът на "Европейска България"?

Въпреки разпространената у нас представа, че има "изтичане на мозъци", изследването показва, че това е половината от истината. Например, ако хората с роднини, работещи в Европа сред българския етнос са 29%, то сред малцинствата те са доста повече – 59% при помаците и 51% при ромите. Парадоксално, но „най-европеизираните“ българи на практика са ромите, българомохамеданите и турците, сочат данните.

Образователната характеристика, очертана от Евростат, показва, че България се отличава от останалите източноевропейски страни с тенденцията за нарастване именно на ниско квалифицираната емиграция към други страни-членки. Данните на европейската статистика,  която сумира национални статистики за пребиваващите граждани на едни страни-членки в други, сочат, че българите в ЕС са около 900 хиляди. Според други данни обаче това число стига до 2 милиона и 100 хиляди души.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• миграция
• българи
• роми
• ЕС
• проучване
• АФИС