След като шофьорите на градския транспорт облякоха жълтите жилетки и поискаха увеличение на заплатите и промяна на условията на труд, на дневен ред дойде въпросът - какви всъщност са проблемите на сектора?

Заради липсата на достатъчно шофьори, най-опасен за водачите, а и за пътниците е извънредният труд. Вместо 8 часа, на служителите им се налага да карат 8,30 часа, 9,00 часа и над 9,30 часа. Така те трупат извънредно работно време.

На Столична община не й достигат около 100 водачи, като не се знае как се разпределят техните заплати и дали сред тях няма мъртви души, които все още да се водят, че са на работа. Заплащането в сектора е около 1800 лева, като за всеки извънреден час те взимат по 7 лева.

Ала извънредният труд не може да е повече от 150 часа на година.За шофьорите на Столична община обаче, той е 44 часа само за един месец. За тези допълнителни часове, водачът е взел едва 315 лева. Обяснението е следното - курсът на една линия е относително понятие - да фиксирано е някакво време, но винаги може да е малко повече или малко по-малко в зависимост от трафика, и респективно не може шофьорът да кара рейса и като му изтекат 8-те часа да слезе от него и да си тръгне.

Пред Dir.bg,  шофьорите признават, че карат без почивка по 12, 13 и по 15 дни.  И ако приемем, че в тези дни те правят извънредни часове, то след това им се дава компенсация. Понеже дружеството трябва да се съобразява с тези 150 часа извънреден труд на година, когато даден водач натрупа извънредни часове, той се праща на работа в ден Х на малка заработка, а му се калкулира цял ден.

Така по график се пише, че шофьорът е бил на работа от 11 до 14, а се води цял работен ден, като 5-те часа, в които служителят не е бил на работа в деня Х, му се приспадат от извънредното време. Така той получава сумарно заработката си като часове за месеца, а извънредното му време е намалено до някакви граници и му се заплаща.

По този начин, той има ден, в който е работил по-малко, но друг е въпросът дали това го устройва, или не, а дружеството не плаща много пари като извънреден труд и горе-долу влиза в онези 150 часа на година според Кодекса на труда.

Но подобен начин на работа води до умора от шафьорите, която наистина е опасна. Сами можем да предположил, какво е поведението на един шофьор на автобус, който върти цял ден в София на 6-ия, на 7-ия, на 8-ия час и какво ще бъде при 9,40 часа?

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Нели Христова

• опасност
• Столична община
• шофьори
• градски тарнспорт
• извънредна работа