Снимка: Булфото, архив

Българите в Германия са най-голямата диаспора на сънародници в Европа. Преди дни сайтът Еurochicago посочи, че в Германия живеят над 400 000 българи. По официални данни на българската държава обаче те са два пъти по-малко. Колко сънародници живеят всъщност в германските провинции и с какво се занимават?

Отговорът на този въпрос не може да е абсолютно точен, тъй като българите като европейски граждани се възползват от правото си на свободно придвижване в ЕС и не всеки, който работи извън България, е и трайно уседнал в някоя от европейските членки.

Още по темата
Групата на мигрантите, които работят сезонен труд, но са с постоянен адрес в България, е много голяма.

Донякъде реална представа за броя на сънародниците ни в Германия дават германските статистически служби и Евростат, пише "24 часа".

Според Евростат, който брои не само адресните регистрации, но и данните на службата по заетост, в Германия към 2017 г. има 310 000 българи.

Според германската статистика от Агенцията по труда към 2015 г. официално трудово заети са 211 000 българи. Германците твърдят, че годишно броят на българите, които прииждат към федералната република в първите години от падането на бариерите на пазара на труда през 2014 г., е 40-50 хиляди. Което означава, че към 2017 г. те наистина са около 310 000.

От 2017-а досега в Германия се преселват много по-малко българи от България, но се наблюдава приток от Испания заради кризата там, очаква се и преместване на българи от Великобритания след Брекзит.

С падането на ограниченията за българи на пазара на труда в Германия броят им от 2014 г. до днес се е увеличил почти петорно – през 2011-а те са около 80 хиляди. Половината от тези 80 хиляди през 2011 г. са имали и германско гражданство.

Българите в Германия не са хомогенна група. Една от обособените общности е на студентите. Години наред те бяха най-многобройната чуждестранна група студенти в Германия след Китай.

По данни от 2017-2018 г. броят им е 6911, което вече поставя българските студенти на 16-о място.

Друга група са българите от турски произход. Те по-трудно влизат в статистиката, защото предпочитат да се осланят на роднинско-езикова подкрепа от турците в Германия, намират работа в техни семейни предприятия, живеят в техни жилища и често не са регистрирани официално – нито адресно, нито данъчно.

Българските турци в Германия имат и по-различна история на преселването си – то започва масово в началото на 90-те години, когато стари мигранти български турци масово канятсвои близки и роднини от България, които не са успели да се изселят по време на репресиите срещу българските турци у нас.

През 90-те г. българските турци пристигат в Германия като бежанци. Днес те са предимно трудови мигранти, голяма част от тях не се установяват трайно в Германия. Често се занимават с ниско платен тежък труд.

Към тях се присъединяват и турскоговорещи роми. Българските роми са трета голяма обособена група от български граждани в Германия. Типичното при тях е, че се преселват цели квартали и села, като в новата държава отново живеят в един квартал. Това създаде сериозни проблеми в градове като Дортмунд и Дуисбург, където се преселват големи групи от “Столипиново”.

Най-голяма е групата на нискоквалифицираните, те често стават жертва на престъпници например. В тези два града в Рурската област живеят близо 80 000 български роми, които разчитат на социални помощи или детски за издръжката си. Това натоварва сериозно социалната каса на градовете и кметовете многократно протестираха срещу този масов приток на хора, които трудно намират реализация на пазара на труда.

Според статистиката на Агенцията по труда 55% работят по строежите, в складовете или в гастрономията.

Българите в медицинските професии и гледането на стари хора са сравнително малко – този пазар в Германия е зает от поляците, а българите предпочитат Италия.

Висококвалифицирани българи като програмисти и учители са често срещани, но най-голяма си остава групата на нискоквалифицираните.

Проблемът пред българите в повечето случаи е езикът – германският пазар рядко позволява осъществяване с английски, макар че в международните фирми и това да е възможно, въпреки че си остава изключение.

Коментари Напиши коментар

67

Христов

преди 1 месец

До Кратун

Цитат-Германецът е същество със здрав разум. Той никога няма да избере пожарникар и охранител за министър председател и да му даде генералски чин, а човек завършил за физкултурник ще влезе в парламента само като турист, ей тъй, да го разгледа. Когато осъзнаем къде бъркаме, тогава може да започнем да се коригираме.

Тук сте адски прав!!!
Колкото по рано се осъзнаят хората живеещи в България-толкова по бързо има надежда за корегиране към по добър живот.

66

tsvetan lazarov spas

преди 1 месец

До Кратун
to ne samo v germania nikade v evropa niama takiva bravo da vidim oshte niakoi umnik e strah te e dase pokaghesh shtoli sas stahlivci nestava

65

dea

преди 1 месец

До Анонимен
podobre dase zanimavate sas droga tam pone si ima nepisani zakoni e pepi ot turnovo go sadi skorpiona