(Не)Възможното бъдеще: Младежите, които избират развитието си тук

Светът е ужасно място. Живеем в свят без перспективи. Живеем в България – страната на абсурдите. Младите са неамбициозни, невъзпитани, неуки, неможещи, нищо незнаещи... изобщо, ако младите са бъдещето, то бъдещето... никакво го няма.

Тези думи, или поне тяхна интерпретация, могаг да бъдат чути във всяко кафене, чакалнята пред лекарския кабинет, градския транспорт... навсякъде. И то противно на всякаква логика.

Защото примерите в нашето ежедневие, че това не е съвсем така, са много. Такъв пример са и двама студенти. Момче и момиче на 20 години, които решават да тръгнат срещу течението, да се борят със статуквото и да покажат, че и тук в България може.

Може да си успешен, може да си амбициозен, може да осъществиш промяната, да останеш в родината и да се чувстваш щастлив от това.

София и Цанислав са третокурсници във ВУЗФ. Тя се бори за интегриране на новите технологии в образователната система, а той се бори да запълни дупката между учебните заведения и бизнес средата. Мисии, които на пръв поглед изглеждат напълно невъзможни.

Двамата стартират инициативата "Посланик на промяната" - промяната към по добро. И така започват да търсят онези българи, които са символ на вдъхновението и са примери за подражание, въпреки че те самите също са такива.

Идеята започва от един съвсем простичък въпрос: Къде са съвременните будители. Отговорът – навсякъде около нас, стига да имаме очи да ги видим.

"В медиите се представят повече негативни примери, а би било много по-хубаво, ако съществуват повече добри модели за подражание, особено ако са сред младите хора. Колко млади се чудят дали да отидат в чужбина... Колко от тях заминават, без да имат конкретна идея и цел? Решихме да се борим срещу това. Има достатъчно примери, че младите хора могат да се развиват в България", сподели София пред Dnes.bg.

Затова София и Цанислав заедно започват да се борят срещу утвърдените представи и се стараят чрез примерите да мотивират все повече млади хора да повярват в себе си и това, което могат.

"Трудно се намира морален ориентир в обществото днес, защото средата вече е такава, че самите ценности, културата, религията започват да се смесват. Благодарение на интернет светът става много по-достъпен и всеки сам избира какви ценности да има, в какво да вярва... Моралният ориентир започва все повече да няма общ образ за всички и затова е по-хубаво да говорим за вътрешния свят на хората, да ги учим да вярват в себе си, да търсят точно това, с което искат да се занимават, това, което ги кара да се чувстват добре. И да ги научим как да го постигнат", разказва Цанислав.

И двамата младежи изглежда са намерили това, което ги кара да се чувства щастливи, а освен това и нещото, което да направи България едно по-привлекателно място за живеене. Място, в което младите ще искат да останат.

София е част от екипа, създал shkolo.bg – платформа, която се стреми да интегрира новите технологии в учебните заведения, а освен това подобрява връзката между учители, родители и деца. Проблем, който всички виждат, но никой не иска да реши.

"По-възрастната част от обществото – учители, директори... не са готови да направят тази крачка, защото за тях е трудно да работят с електронен дневник. Изискват много работа, усилия... Всичко това изисква да погледнат с нови очи към света. Знаем, че по-възрастните хора имат вече установени норми. Срещам и такива, обаче, които вярват, че интегрирането на технологиите е правилната стъпка, независимо дали го искаме, или не. До една-две години електронните дневници ще бъдат напълно задължителни. В момента над 60 училища в страната използват нашия продукт", разказва още София.

Технологичния напредък е нещо, от което никой не може да избяга, за добро или лошо и рано или късно ще е факт във всяка класна стая. Стои въпросът - какво се случва от там нататък?

"Когато вече има технологии в училище, ще започне да ни вълнува друго – как те се използват. Всички си спомняме еуфорията от презентациите в клас. Оказа се, че тези презентации стават все по-малко ефективни. Едната причина за това е, че учителите не са подготвени да бъдат презентатори, не знаят как да направят интересна презентацията.

Другият проблем е, че е важно на какво всъщност учим децата в гимназиите и как ги подготвяме за това, което следва. Когато сме ученици и трябва да направим следващата крачка и да планираме близкото си бъдеще, изпитваме голям стрес, получаваме съвети от различни посоки и не сме сигурни какво да търсим за подкрепа. Получава се една огромна пропаст. С това се борим в момента", споделя Цанислав.

Затова стартира младежката платформа YOUth TALENTs. В момента последователно организират обучителни модули за ученици в софийските гимназии, които са създадени съвместно с различни компании. Опитват се да покажат на подрастващите какви умения трябва да притежават във всяка една професия – как да общуват с клиенти, да преговарят, да организират приоритетите си и как да управляват парите си.

"България е една от страните с най-много депозити в банки, а в същото време сме на последно място по предприемачески дух – тоест, имаме едни пари "под дюшека", но не знаем как да направим така, че те да ни донесат още пари. Не сме сигурни дали учениците са научени да възприемат парите като ресурс, а не като нещо, от което са зависими", разказва още Цанислав.

Въпреки това, обаче, стартирането на компания крие много рискове и може би младите хора се страхуват да се впуснат в това приключение.

"Стартъп средата е доста рискова, но хората, които са избрали да тръгнат по този път са смели. Това е и едно от ключовите качества, които са ти нужни, за да успееш – да повярваш в себе си и в нещата, които правиш. Трябва да си напълно наясно, че ще се проваляш много пъти и ще правиш много грешки по пътя. Но това ще те изстреля двойно повече нагоре, защото ще си научил уроците, ще знаеш накъде да погледнеш, от какво да се пазиш...", разказва опита си София.

За нея е важно човек да излезе от зоната си на комфорт, да излезе от релсите и всъщност и двамата с Цанислав са абсолютно категорични, че нещата не се случват толкова трудно в България, колкото всички смятат.

Въпреки това много млади хора предпочитат да търсят развитието си другаде, преди дори да опитат да се реализират в България.

"Това е големият парадокс. Мислят си, че това е така на базата на това, което чуват от приятелите си, от медиите, от родителите, които им повтарят точно това. Голяма част ожт тях са израстнали в съвсем различен модел, и още не са адаптирани към принципите на пазарната икономика и това, че се развиваш благодарение и само на себе си.

Държавата няма ангажимент пряко да те развива, а просто трябва да поддържа ресурси и условия за това. И това със сигурност го има в България. Виждат се големите компании, които търсят млади таланти, а в един момент младите хора твърдят, че няма добри работодатели... Има едно голямо разминаване, което е резултат от митовете, които сами сме си измислили", коментира още Цанислав.

Двамата са напълно категорични, че ролята на образованието никога и никъде по света няма да подготвя перфектно ученици, защото средата е твърде динамична, развива се с големи темпове и бизнесът многократно изпреварва системата на образованието.

"Само смяната на едни учебници протича с години. Промените в бизнес средата се случват за седмици, за дни. Всяка компания си има специфики и е абсолютно невъзможно да се подготви универсален пакет от знания. Отговорността в България се прехвърля постоянно и хората нямат достатъчно ясно съзнание, че развитието им зависи от самите тях. Ако образованието ти не е достатъчно добро, не отиваш в чужбина, а започваш да работиш по себе си – взимаш участие в извънкласни дейности, участваш в проекти, ходиш по стажове...", категоричен е Цанислав.

Стоиш и гледаш пред себе си тези 20-годишни младежи, които искат с цялото си сърце да се развиват тук. Стоиш и си мислиш – какво не ни е наред в държавата и защо няма повече хора като тях? Защо всички бягат, защо вдигат революции на масата и обвиняват системата, обществото... за собствените си неуспехи? Изглежда всичко е възможно, стига да го искаш, стига да имаш смелостта да го преследваш.

Стоиш и си мислиш: Ако обществото ни е толкова черногледо, откъде за Бога тези две деца черпят толкова позитивна енергия? Как се доказваш в среда, която отрича възможностите ти, среда в която ти си некадърен до доказване на противното?

"Всичко около мен ме вдъхновява. Дойде момент, в който повярвах в себе си и изведнъж си даваш сметка, че животът е страшно красив. Когато погледнеш през розовите очила, оставиш стреса, напрежението, лошите новини, черногледите погледи... много лесно минаваш през трудностите. Нужно е да поемем отговорност за себе си и своя живот. Всичко зависи от нас. Трябва да спрем да се оправдаваме и да повярваме, че можем да променим света към по-добро. Ако започнем малко по малко да се отнасяме с любов към другите, това ще направи България едно по-добро място за живот", разказва София.

И след такива думи на едни 20-годишни хора негативизмът остава напълно безсилен. Черногледството сломява главата си и оставаш с усещането, че промяната се случва, просто досега си я подминавал.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase