Загиналият преди седмица в Рила турист е бил в добро физическо състояние и смъртта му е била изненада за цялата група. Той обаче не е бил изоставен от приятелите си, разказа неговата сестра. Мъжът почина в района на връх Дамга на 27 октомври.

"Денят беше прекрасен  - тръгнахме група от 9 туристи от Централна планинска школа - Мальовица. Бяхме приятели, които заедно през изминалото лято преминахме по билото на Стара планина от връх Ком до нос Емине. Всички бяхме в добра форма и чудесно настроение, заради ясния ден и слънчевото време. С напредването по маршрута излезе вятър, а по-късно разбрах, че поривите му тогава са достигали 80 км/ч. Вървяхме стегнато и щяхме да сме слезли преди смрачаване", разказва сестра му Стефка в писмо до Dnes.bg

Групата е достигнала връх Мальовица към обяд, а после се е отправила към Додов връх. Продължавайки към връх Дамга, малко преди самия връх, Радо пада с лице към тревата.

"Не спирахме да му викаме: "Радо, дишай!". Водачът успя да се свърже първо с дежурния екип на ПСС, а после и с телефон 112. Свързаха ни с лекар и след уточняващи въпроси започнахме да правим масаж на сърцето и изкуствено дишане. Това продължи около 40 минути. Мисля, че приятелите ни не спираха само, заради мен. За тях е било ясно, че няма пулс от самото начало. Не можехме да повярваме, защото той беше здрав, без никакви оплаквания. След като приехме, че опитите ни да върнем Радо към живота са безуспешни, зачакахме обаждане от ПСС с инструкции какво да предприемем. Местността беше открита, почти нямаше обхват на мобилните оператори, а силният вятър допринасяше за лошата връзка", поясни Стефка Георгиева.

Около 14:40 часа от ПСС са съобщили на групата, че отряд от Дупница тръгва към мястото. Спасителните екипи са поискали точно координати, както и информация за числеността на групата. Спасителите също така са посъветвали жените от групата да тръгнат надолу и да останат мъжете, за да помогнат с пренасянето на тялото. Тогава те са дали информация, че екипът ще пристигне след 3 часа.

"Аз казах, че ще остана, но мъжете настояха да тръгна заедно с жените. Слизайки надолу се свързахме няколко пъти с нашите приятели и на въпроса: "Дойдоха ли ПСС?" отговорът беше: "Още не". Притеснихме се – повече от 4 часа след даването на сигнала и уверение, че ПСС идват към върха нямаше никой. Едното момче от групата ми беше дал неговите ръкавици, нямаха достатъчно храна горе, а и духаше все по-силен вятър. Като се движиш, е добре, защото бяхме добре екипирани, но като спреш е лошо – започваш да замръзваш. А и денят преваляше, слънцето залязваше и във високата планина става истинска зима", допълва Стефка.

Един от хората в групата е започнал да измръзва и се е почувствал зле в условията, затова е трябвало останалите в планината да се движат и да слязат в по-нисък район. Друг от тях е имал херния и затова не е бил в състояние да помогне в свалянето на тялото. Обсъждали дали част от групата да не се придвижи към хижа "Рилски езера". В района на езеро "Сълзата", към 18:15 часа, т.е. 4:30 след трагедията, забелязали екипа на ПСС.

"Спасителите продължили към върха, а мъжете от нашата група останали, за да обсъдат как да постъпят двамата, които не могат да помагат. Накрая решили всички да се върнат. Така последвали планинските спасители. Когато наближили, чули телефонен разговор на един от тях и думите: "Те са го изоставили". Това съобщение завладя медийното пространство още същата вечер, а форумите се изпълниха с обвинения. Приятелите ни съдействаха на спасителите през цялото време и наравно с тях са участвали в пренасянето на тленните останки", споделя Стефка.

Истината е, че в планината трябва да се вземат гъвкави и бързи решения, защото времето е динамично – трябва да се съобразява вятър, температура, светла част, проходимост. Водачът трябва да мисли в този момент за живота на живите – затова изпрати жените надолу, затова и след 4:30 чакане са поели с мъжете към "Сълзата".

Не бива чрез смъртта на брат ми, някои да си правят пиар и да се изкарват героите на деня за сметка на други, които са "изоставили" един обичан от всички нас човек. Аз бях там и видях, че всички постъпиха геройски – и водачът, момчето, което правеше сърдечен масаж, и останалите мъже, които чакаха ПСС над 4 часа на ветровития връх.

Мисля, че всички си свършиха работата и помогнаха според възможностите си. Благодаря за усилията на приятелите ни, доброволците от ПСС и лекарите. Единствено бих призовала за повече човечност в подобни случаи и повече уважение към мъката, завършва сестрата на Радослав. 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи:

• рила
• турист
• починал турист
• турист в Рила