На 6-ти септември България празнува обединението на Княжество България и Източна Румелия. То се случва през есента на 1885 г. и е координирано от Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК).
На този ден народът отхвърля една несправедливост, наложена от Великите сили през юни 1878 г.
Берлинският конгрес от 1878 г. разделя България на Княжество България и Източна Румелия. Останалото под османска власт българско население се стреми към обединяване с освободените българи, припомня "Дарик".
През 1880 г. е създаден Българският таен централен революционен комитет (БТРЦК), чиято основна задача е да осъществи обединението на Княжеството с Източна Румелия. За да се координира работата с месното население, се учредяват и комитетите "Съединение".
През февруари 1885 г. начело на БТРЦК застава Захари Стоянов, който подкрепя идеята Съединението да стане под скиптъра на княз Александър Батенберг. Ролята на българския княз в този момент е решаваща, защото ако той, в качеството си на лоялен васал на Османската империя, откаже да признае акта на Съединението, въпреки силната народна воля, начинанието е било обречено на неуспех.
На 6 септември 1885 г. в Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики (Продан Тишков) и майор Данаил Николаев. Арестуван е областният управител на Източна Румелия - Гаврил Кръстевич. Създадено е временно правителство начело с д-р Георги Странски, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България.
Два дни по-късно Александър Батенберг с манифест утвърждава присъединяването на областта и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България. Пристига в Пловдив и определя за свой помощник в Южна България д-р Странски.
Въпреки съпротивата на Русия и лично на император Александър III, Съединението получава дипломатическо и международно признание. Това става чрез т.н. Топханенски акт на 24 март 1886 г. Спогодбата е подготвена от българския политик и дипломат Илия Цанов (Илия ефенди) и негов екип.
С подписването на договора България и Османската империя постигат споразумение, според което Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент, администрация, армия. Единственото разграничение между двете части на страната, запазено до Обявяването на независимостта на България през 1908 г., е това, че българският княз е формално назначаван от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия.
Денят е обявен за официален празник на страната с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар
80
Ким Че Ун
преди 5 годиниДо Анонимен Въобще не сме чакали друг да ни освобождава .Чети история колко въстания сме дигали ,колко хайдушки чети с велики воеводи сме имали за тези 500 години .та истината е една Англичани ,алемани , австриици ,французи са поддържали османска Турция с пари оръжие и други методи за да ни тормозят като народ .Те и веницианските еврей са помагали на селджуките с пари и наемници да ни завладеят след 48 години битка за защитата на България .
79
Анонимен
преди 5 годиниА бе народ, дето чака друг да го освобождава, не ми го хвали!
78
Ким Че Ун
преди 5 годиниЕто и една статия във сайтът Епицентър .Заглавието е преди 150 години Атина и Белград и Букурещ подготвят разделянето на Българските земи .