Архив: Булфото

Лютиерът Владо Тилев е от малкото в България. "Моите родители са музиканти - цигулари. От тях дойде привличането към класическата музика. Като малък започнах да свиря на чело, след което интересът към класическите инстументи се възбуди в мен от един съсед, който живее над нас и беше лютиер. Когато съм ходил в негвото ателие да гледам и да контактувам с него, се зароди любов към професията ми”, спомня си лютиерът.

За съжаление обаче, той не е попадал на хора, които искат да "откраднат" занаята му.

"Не са идвали при мен такива, които искат да станат лютиери. В световен мащаб класическата музика запада или по-скоро се измества. В днешно време хората, които се занимават с класическа музика, са в Далечния изток - Китай, Корея, Япония. Все по-малко се свири. Затова нямам особено желание да занимавам децата си с професия, с която ще им бъде много трудна за оцеляване", разказва той пред "24 часа".

А ако все пак някой реши да се захване с тази професия, трябва да знае и може няколко неща.

"Аз до ден днешен откривам и научавам нови неща. Чета нови неща за лютиерството. Това е професия, която цял живот се усъвършенства. Така, както медицината непрекъснато се развива. Като съвет мога да кажа, че човек трябва да има няколко качества, които непрекъснато да развива - като база, без тях няма смисъл да се занимава с лютиерство”, казва Тилев.

А качествата, които задължително трябва да притежава един лютиер, са да бъде музикален, много добре да е свирил или да свири на инструмент. И не на последно място - сръчност и огромно чувство за естетика. Без нея нищо не става в нашата професия.

“Това не е дърводелска професия, не е само да изработваш дървена кутия за инструмент. Различни усещания, които трябва да ги има като музикант лютиерът, правейки една цигулка примерно”, заявява той.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase