Около 66 процента от българите /или почти две трети от населението у нас/ дават "добра" или "много добра" оценка за здравето си като цяло, отчитат данни от анализ на Евростат за самооценката на здравния статус на европейците през 2016 г.

Около 22 процента от сънародниците ни отчитат здравето си като "задоволително", а близо 12 на сто смятат, че са в "лошо" или "много лошо" здравословно състояние.

Според анализа самооценката на здравето зависи в голяма степен от пола и възрастта на анкетирания индивид - така например мъжете у нас дават в по-висока степен позитивен статус на здравето си /около 70 на сто от анкетираните/, докато само 63 на сто от жените съобщават, че се радват на добро здраве.

С напредването на възрастта естествено се влошава и самооценката на здравето, отчита европейската статистика. Така например при българите на възраст 65 плюс години самооценката за "добро" или "много добро здраве" пада до около 25 на сто или само всеки четвърти наш сънародник в тази възрастова категория е доволен от здравния си статус. Около 30 процента обаче или всеки трети възрастен българин в тази възрастова група декларира, че е в лошо или много лошо здравословно състояние.

Обратно - при българите в активна трудова възраст 25-64 г. - от 75 до 80 процента заявяват, че са в добро здравословно състояние.

Около 45 процента от анкетираните българи уверяват, че имат продължително хронично заболяване /40 процента мъже/ и /48 процента жени/, докато други 55 процента декларират, че нямат продължителен здравен проблем.

Според анкетираните най-разпространеното хронично заболяване у нас през 2016 г. е била хипертонията - близо 30 процента от мъжете и жените обявяват, че страдат от високо кръвно налягане или друг сърдечен проблем.

67%  от европейците имат положителен здравен статус

Повече от две трети /67 на сто/ от хората над 16-годишна възраст, живеещи в ЕС, възприемат здравния си статус през 2016 г. като добър или много добър, отчита Евростат.

Най-висок процент на положителен здравен статус е отчетен сред държавите-членки на ЕС в Ирландия /83 процента/, Кипър /79 процента/, Холандия /76/, Швеция /75 /, Гърция /74/, Белгия /73/, Малта /73/ и Испания /72 процента/.

Най-ниска е самооценката на здравето в двете балтийски републики Литва и Латвия - 45 процента, Португалия - 47 процента и Естония - 50 процента от хората там дават позитивен знак за здравния си статус.

Във Великобритания 69 на сто от жителите дават знак "плюс" на здравния си статус, а 9 на сто - "минус", в Германия данните са 65 на сто "плюс" и 8 на сто "минус", във Франция - 66 на сто "плюс" и също 8 на сто "минус" и др.

При съседите ни данните на Евростат отчитат, че 70 процента от румънците, 78 на сто от македонците, 57 на сто от сърбите и 74 на сто от гърците - също дават положителен знак на здравния си статус. В анализа липсват данни за съседна Турция.

Запазва се тенденцията и на европейско ниво мъжете да имат по-висока положителна самооценка за здравето си - 70 процента при мъжете и 65 процента при жените. По друг показател високо образованите европейци, които са и с добри доходи, също дават знак "плюс" за здравето си - 70 процента, при 55 процента за хората със средно или по-ниско образование.

Показателите за здравословното състояние са от голямо значение в политиките на ЕС в областта на здравеопазването. Мониторингът на здравния статус на населението е включен в общата стратегия на ЕС "Европа 2020", отчита Евростат.
 

/БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Елка Василева

• българи
• Евростат
• здравословно състояние