Жителите на София и по принцип на по-големите градове са много по-консервативни по отношение на пътуванията си, отколкото жителите на по-малките населени места. Това се отразява и на техния избор къде да отидат на почивка и къде да прекарат новогодишните или каквито и да било други празници. Така смята изпълнителният директор на Института за оценки и анализи в туризма Румен Драганов, пише "24 часа".

“Хората в провинцията са по-динамични и особено когато са с коли, са по-склонни да пътуват из страната и да откриват нови интересни места. Причината е, че на хората в малкия град по принцип им се налага да пътуват повече и така много често те сами откриват за себе си един или друг туристически обект или атракция”, смята Драганов.

И обратното - жителят на големия град е свикнал клиентите да идват при него, а не той да ходи при тях. Затова много по-трудно ще тръгне да пътешества из страната.

Оттук идва и обстоятелството, че при жителите на големите градове има моди по отношение на летните или зимни
почивки.

“Например за софиянци сега е модно да ходят през лятото в Гърция, а на Нова година - в Банско. След 3 сезона модата ще е сигурно друга, но в никакъв случай софиянецът, поне в масовия случай, няма сам да отиде да открие нещо ново, особено в родината си”, казва Драганов.

При това не е задължително хората от провинцията да посещават туристически обекти само в своя регион. Пътувайки из страната, те могат да се отдалечат доста. Например жителите на малките населени место по морето имат силно предпочитание към старопланиските местности и дори към почивките в Рила и Пирин.

Мода напоследък, особено по време на празници, е да се посещават не точно туристически обекти или курортни населени места, а по-скоро туристически атракции. Те могат да бъдат някакви комплекси с един или друг вид заведения или интересен обект, край който е сигурно, че може да се преспи. Например като двореца в Равадиново, който е отворен за посетители целогодишно.

Много такива атракции възникват из цялата страна, финансирани главно с европейски пари. Това пролича и при последните годишни награди, раздадени от Министерството на туризма - категорията на атракции преливаше от кандидати.

Като цяло тенденцията от последните 2-3 години към нарастване на туристическите пътувания и на разходите за туризъм обхваща и пътуванията на българите из страната.

Например разходите за туризъм у нас през второто тримесечие на 2017 г. са 594 млн. лв., без да се смята платеното за туристическите пакети. Т.е. това са разходите, които българите над 15-годишна възраст правят за храна, нощувка, транспорт и комуникации, когато отсядат в хотел, без да са част от организирана група. През същото тримесечие на миналата година тези разходи са били над 3 пъти по-ниски - само 110 млн. лв. Нарастват и нощувките на българи в страната, макар че нощувките на чужденци у нас нарастват с още по-големи темпове в последните 2-3 години.

Прави впечатление, че заетостта в хотелите в България от години е по-висока в най-категорийните хотели - 4 и 5 звезди. Обяснението е, че 4 и 5-звездните хотели са ограничен брой и нарасналият туристически поток естествено ги пълни.

В най-активните откъм туризъм летни месеци - третото тримесечие, тази година има рекорд. Броят на пътувалите лица над 15-годишна възраст е достигнал близо 2 милиона, което е с около 200 000 души повече от рекордното досега трето тримесечие на 2009 г., когато световната финансова криза бе току-що настъпила.

Като във всички възрастови групи преобладава относителният дял на лицата, които са пътували из страната срещу този на пътувалите в чужбина. Най-висок е този относителен дял сред хората на възраст между 25 и 44 години. Но и сред останалите възрастови групи около и над 80% от пътувалите са правили всъщност туристически пътувания из страната.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: