Жертва на Възродителния процес успя да осъди прокуратурата заради забавено правосъдие. Мъжът е от хилядите, чието име е било принудително сменено в средата на 80-те години на миналия век. От документите му става ясно, че той е бил бит, пращан е в лагера "Белене" и е бил в заточение.

Досъдебното производство за престъпленията е образувано през 1991 г., но още не е приключило.

Сега Софийският районен съд е решил, че мъжът трябва да бъде обезщетен заради излъганите му очаквания,че ще получи възмездие за погазените си права и здравословни проблеми. А също и за емоционално напрежение и загубата на доверие в институциите.

На потърпевшият трябва да му бъдат платени неимуществени вреди за периода 1991-2017 г., защото претърпял разочарование и страх, че дълги години няма изгледи за приключване на делото и обвиняемите ще останат ненаказани, пише "Сега".

Решението на съдия Даяна Топалова, което подлежи на обжалване, може да повлече стотици дела срещу прокуратурата.

Мъжът, осъдил прокуратурата, иска 100 000 лв. обезщетение, но е предявил само частичен иск за 5001 лв. Съдът е съгласен, че "справедливият размер на обезщетението е 100 000 лв., и удовлетворява изцяло частичния иск".

Прокуратурата пледира, че разследването е много сложно, защото има много обвиняеми и стотици пострадали, чието поведение е допринесло за забавянето, както и че е трябвало да бъдат изпратени съдебни поръчки в чужбина. Според обвинителите вредите на мъжа са причинени не от неразумния срок на разследването, а от репресиите през възродителния процес.

Според Темида търсеното обезщетение е завишено и не отговаря на вредите, на икономическия стандарт в страната и на съдебната практика по аналогични случаи, твърдят прокурорите.

Съдът обаче не е съгласен. Според съдиите няма никаква причина досъдебното производство да продължава два пъти по-дълго от сроковете за абсолютната давност.

"По същество това поведение представлява отказ от правосъдие, тъй като изключва възможността за упражняване на правата на пострадал в рамките на един човешки живот", пише съдията.

В решението се разказва как след образуването на разследването през 1991 г. до 1998 г. делото е разглеждано относително бързо и за тези години обвиняемите са предавани на съд два пъти. И двата пъти съдът е връщал делото на прокуратурата, защото не са били посочени пострадалите от престъплението.

От 1998 г. до 2001 г. не е направено нищо, за да бъдат посочени. Между 2001-2004 г. са установени и разпитани 312 пострадали от общо 446. Това е косвено доказателство за неоправданото бездействие от близо 10 г. за установяване на пострадалите. От 2002 г. до сега останалите 134-ма души не са разпитани - заради неправилно оформена съдебна поръчка или по други неясни причини.

"Изпълнението на задължението за пълно и всестранно разследване е било въпрос на организация и воля, при положение че е на разположение ресурс на цяла една държава", пише съдията.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи:

• жертва
• възродителен процес
• съд
• прокуратура