Други граници, хора... Каква щеше да е България без Съединението?

Животът щеше да е по-различен за много от нас, ако го нямаше Съединението на 6 септември 1885 г. - и за тези, които днес живеят в някогашните предели на Княжество България, и за тези, които са в пределите на бившата Източна Румелия.

Лятната почивка със сигурност нямаше да изглежда така, както сме свикнали, пише в. "168 часа".

Румелийците щяха да ходят на море само на юг от Обзор. Става въпрос за Слънчев бряг, Несебър, Бургас, Созопол, Царево, посещаваните от много хора къмпинги Градина, Оазис, Корал.

Жителите на княжеството пък щяха да се наслаждават само на северните места за крайбрежна почивка - Варна, Албена, Златните пясъци, Балчик.
Подбалканската жп линия към Черно море също нямаше да съществува, защото с изключение на София всички градове по трасето - Копривщица, Карлово, Калофер, Сливен, Карнобат, попадат на територията на Източна Румелия според разделението от 1878 г.

Зимните ни курорти щяха да са разпокъсани на три. Самоков попада почти на границата между двете държави, но в княжество България. Боровец може би вместо да е любим курорт за ски ваканция, щеше да е непристъпен, понеже би бил военно поделение. Вместо спускания през зимата около Ястребец сигурно щяха да патрулират граничари.

Подобно на Боровец в гранична зона между румелийците и княжеството би се озовал и курортът Пампорово. И може би също през зимата нямаше да караме ски там.

Третият голям снежен курорт - Банско, не попада в нито една от двете български държави, формирани след Берлинския договор.

"Ако я нямаше Балканската война, значителна част от Пиринския край - Благоевград, Банско, Сандански, щяха да са в Турция", коментира проф. Андрей Пантев пред изданието.

Тогава вероятно развитието на курортния град въобще нямаше да е като ски център, какъвто го познаваме.

Ако разделението на страната ни беше останало, както го решава Берлинският договор, сигурно е, че българският национален въпрос щеше да е доста по-сложен. Не е изключено в границите на някогашната Източна Румелия да би имало натиск хората да се смятат за друга народност, за да се различават.

"Можеше да се е обособил народ от румелиоти като етническа група, които да говорят диалектен вариант на българския - румелийски", предположи проф. Пантев.

Съединението се случва много лесно, защото благодарение на руската армия в Източна Румелия няма турски войски. Докато в Македония има разположени османски гарнизони и затова териториите там не се включват към България.

Какъв точно щеше да е статутът на Източна Румелия сега до голяма степен зависи от това в какъв съюз щеше да влезе през Първата световна война. Ако Пловдив се е присъединил към Германия, великите сили биха го третирали по същия начин, по който се отнасят и към Княжество България - да изплаща репарации, да подари добитък и каменни въглища на съседните си страни.

Границата между двете държави според Берлинския договор минава през Балкана, дал името на целия полуостров.

Според документа България се разпростира на 64 хиляди квадратни километра, а държавата васал на Турция - почти двойно по-малко - на близо 33 хиляди квадратни километра. В по-голямата територия живеят 2 милиона души, а извън пределите й остават по-голяма част от сънародниците ни - 2,5 милиона.

И двете държави щяха да са ощетени откъм високи върхове. Границите попадат около стръмни планински склонове. Покривът на Балканите - Мусала, би бил заграден и да попада в ничията земя. Изкачването му щеше да бъде затруднено, щеше да изисква специално разрешение.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase