Учени изследват какви са нагласите на българите към книжовни норми в съвременния български език, тъй като е важно къде е мястото на книжовния език в рамката на националната ни идентичност. Това каза доц. Руска Станчева от Института за български език при БАН при представянето на проекта "Изследване на обществените нагласи и ценностните ориентации към съвременния български книжовен език като фактор при кодификацията на нормите му".
Проектът се осъществява от езиковеди и социолози от ИБЕ-БАН, от Софийския университет "Св. Климент Охридски" и от Института за икономически изследвания при БАН и ще продължи до края на 2018 г.
"Интересува ни дали българският език е някъде преди знамето и герба, дали е между тях или след тях, дали съвременните българи се отнасят към езика със същия пиетет, както Вазов с "език свещен и език прекрасен" или езикът като ценност е по-разколебан", обясни доц. Станчева целта на проекта, финансиран със 120 000 лева от Фонда за научни изследвания.
Интересува ни също какво става в чата, какво се случва там, кои правила се пренебрегват в личната и неофициалната комуникация между хората, каза доц. Станчева. Тя отбеляза, че ще бъде направено изследване от социологическа агенция, след което ще бъдат анализирани данните, предаде БТА.
Ще се изследва отношението на българите към правилото за писане на пълен член; към разколебаното използване на бройната форма - двама ученика, а не правилното двама ученици; към формите кой и кого - С кого сте тук/С кой сте тук; към учтивата форма - Вие сте казал/Вие сте казали; към т.нар. мекане - говориме, пишеме, правиме; към променливото я - живяли/живели, спряли/спрели. Също ще бъде изследвана употребата на деепричастия и писането на главни букви при съставни собствени имена.
Красимира Алексова от катедрата по български език на СУ обясни, че в проучването ще се изследват нагласите към езика на хора от различна възраст, пол, образование, произход и местоживеене в България. Ивайло Янков от Икономическия институт на БАН каза, че в изследването ще бъдат анкетирани ученици, специалисти, използващи ежедневно българския език, както и хора над 22 години, работещи или неработещи постоянно с българския език.
Ще им бъде направено стандартизирано интервю с 45-50 въпроса. "Целта е да се конструира визията на българския книжовен език в различните социални групи - по доходи, местоживеене, пол или по етнически групи", обясни Янков.
Доц. Руска Станчева обясни кои езикови правила се пренебрегват в чата, като се позова на свои изследвания отпреди настоящия проект. "Интересно е, че в чата 13-14-годишните ученици предпочитат кирилицата, както и емотиконите, които бързо подменят и предават емоционални състояния", обясни тя.
В чата се пренебрегват много от графичните и пунктуационните знаци, главните букви, точките и запетаите, а краят на някои изказвания и изречения се заменят с емотикони, каза Красимира Алексова от СУ. По думите й често използвани съкращения в чата са "кс - как си, нз - не знам, мн - много, като всяка група от относително затворен или приятелски кръг създава свои съкращения".
"Според американски изследователи чатът повишава грамотността, защото се пише непрекъснато, но според изследване от Великобритания чатенето отдалечава от нормите и се създават собствени правила", коментира доц. Станчева.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
fallback
fallback
fallback
Коментари Напиши коментар
2
Стефан
преди 6 годиниТъжно е когато хора с научни титли, в напъна си да "останат" в историята като автори на езикова реформа, обосновават с ненаучни съображения нечестивата си активност. Че да не би поради неграмотността на баѝ Тошо, някой въведе "негови" правоговорни или правописни правила? Защо поради пълната ***, "културно" наричана "профанизация", защо да се унищожава последния български компонент на страната ни?!
1
шопендар
преди 7 годиниот години езика ни се ползва неграмотно,трябва контрол и висока хигиена и санкции за неправилно боравено,или ще стане както с чалгата,ще изпростее съвсем.