Снимка: архив Reuters
fallback

Грубо отношение към децата в детските градини е имало и преди, но сега нещата започват да излизат наяве. Зад тази теза се обединиха детският психолог проф. Христо Монов, Цвета Брестничка от Асоциация Родители и Диляна Славкова от "Национална мрежа за децата" пред Bulgaria ON AIR.

Oще по темата

Според проф. Монов, когато има критично събитие с деца, по-добре за семейството и за рожбата им, е медиите да са възможно най-далеч.

"Промяната в емоционалното състояние на децата означава, че при тях има някакъв проблем", обясни проф. Монов. По думите му трябва да има специалисти, които да работят с потърпевшите.

Детският психолог с ирония коментира, че през последните години детските градини са "станали прекрасно място и за децата ни, и за учителите" и уточни, че там основната дейност е станала учебната, а не - игровата.

"Проблемът при такъв случай е, че родителите нямат доверие в институциите, че ще реагират адекватно и проверката, която ще направят ще бъде обективна, за да се реши този проблем и заради това се обръщат към медиите", посочи Брестничка.

"Все пак излизаме от една традиция, където шамарите са приемлив начин на възпитание и сега тепърва навлизаме в едно ново отношение към децата, при което и родителите, и цялото общество започват да реагират по-непримиримо към подобни прояви", заяви тя.

Конкретните случаи, които станаха наскоро ясни, показват, че родителите започват да обръщат все повече внимание на това, което децата им казват, коментира и Славкова.

"Според проучване на "Национална мрежа за децата" от 2013 г. близо половината от родителите мислят, че децата са прекалено малки, за да им бъде взето мнението предвид и за да бъдат чути. Тук се показва точно обратното. Според същото проучване - става ясно, че 39% от родителите биха използвали телесно наказание при възпитанието на децата. Това е доста притеснително, но в нашето общество все повече има чувствителност по темата за телесното наказание и заради това случаите, които започват да излизат наяве са все по-чести", обясни и Славкова.

74% от насилието на деца се случва в семейни условия, отчете проф. Манов. По думите му учителската професия е тази на най-бързо емоционално прегаряне - това е една от най-рисковите професии.

Със сигурност човек, когато се държи агресивно с деца, трябва да бъде отстранен от работата си поне докато се възстанови и започне да работи адекватно с тях, смята Брестничка. Според нея трябва да се запитаме защо се стават тези случаи - тези хора са зле платени, там отиват зле мотивирани и често не получават подкрепа при работата си. По думите й повече средства трябва да се насочат към образованието - ако се вдигнат парите за учителите, тогава за местата ще се кандидатират и по-квалифицирани кадри.

Родителите винаги да реагират при съмнения за агресия срещу децата им и да не оставят нещата да се замитат под килима, препоръчаха Славкова и Брестничка. 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

fallback
fallback

Коментари Напиши коментар

25

Анонимен

преди 7 години

Децата копират това което виждат. Повечето мъже като седнат на маса и на приказки стават големи бабаити, децата им като отидат в училище прилагат тази бабаитщина върху съучениците си. Отделно всички филми са само с насилие и тарикатлъци. Децата са жертви на насилието още от вкъщи през лелката от детската градина и всичко заобикалящо ги. Вижте бащата и майката какви са и тогава ще му е ясно на човек защо детето е такова. Най-добрия пример са децата на мутри и власт имащи, пълна скръб.

24

Анонимен

преди 7 години

Ами наказвайки децата си вие ги блокирате да не могат сами да се справят със слабостите си. Научете ги да бъдат уникални и да се обичат. Научете ги да правят нещата с желание, а то се създава чрез навика на поощрението. Иначе какво - ще ги правят ама от страх пред наказанието. Няма да има истинско желание това е. Някой ден и наказанията и наградите отпадат разбира се, остава навика или на страха или на желанието. Избирайте си

23

Анонимен

преди 7 години

Не ни интересуват дебелите книги на Соломон, говорим за това как се отглеждат деца. Децата са отворени чисти ситеми. Каквото им покажеш това ще правят. Ако ги научиш на устойчивост и самоуважение, моралните ценности ще дойдат сами. Биеш ли ги може само да им покаже какво прави страхът с човека. При това говорим за ирационален страх, защото едно дете с нищо не те заплашва, напротив то не може да живее без теб не обратното. Ще повторя - боят може понякога да изглежда ефикасен но устойчивост требе

fallback