"Ако продължим така, системата ще започне да се разрушава", коментира директорът на НИМХ към БАН. Вчера учените от академията излязоха на протест заради ниското заплащане. За първи в историята на БАН, създадена през 1869 г., се организира Общо събрание на открито за бюджета на академията за 2017 г. и за заплатите, които са с 200 лева по-ниски от средната работна заплата в страната.
"Ситуацията в БАН като цяла е много тежка. Смята се, че тези пари, които се дават на БАН, са за наука. Само че не е така. Има много оперативни дейности, за които се плаща с тях. В момента 1300 души работят в общо 1100 пункта за измерване на водите в цялата страна. Част от тях работят денонощно. Отделно, в реките има съоръжения за измерване на водата, скоростта, с която тече", обясни пред Нова тв проф. Христомир Брънзов – директор на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН.
На сайта на Националният институт по метеорология и хидрология (НИМХ) към БАН даже се появи протестен надпис: "Инвестицията в науката гарантира бъдеще за България".
От БАН твърдят, че дългогодишната политика на финансови рестрикции застрашава работата на учените ни. Според тях предложениятa за 2017 г. бюджет не осигурява издръжка на изследователските структури и не може дори да покрие разходите за възнаграждение.
"57% от хората които работят в НИМХ получават минималната работна заплата от 420 лв. Това означава, че от чистачите до директора на метеорологична станция получават една и съща заплата", възмути се проф. Брънзов.
По думите му млад сцепиалист започва работа в синоптичния център със заплата от около 500 лева, а това не ги мотивира и не след дълго се стига до овакантяване на работното място.
"Миналата година 9 млади специалисти, на които разчитахме, напуснаха. Ресурсът, с който разполагаме е най-малкият на единица площ. Румъния, Сърбия и Македония имат по-голям ресурс, а те не разполагат с море. Ние, от НИМХ обслужваме и Черноморието. Не ни трябват само заплати, но и поддържане на тези уреди, които са доста стари – произведени са в бившия СССР", оплака се проф. Христомир Брънзов – директор на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН. И обясни начина, по който се определя бюджетът на НИМХ. Похвали се, че институтът кандидатства по всички програми и печели важни международни проекти.
По думите му, обаче, ако не се вземе отношение относно бюджета на НИМХ, скоро пунктовете в страна ще започнат да се самозакриват.
"Ако продължим така, системата ще започне да се разрушава, без някой да може да я спаси. А метеорология и хидрология без измервания не може. Тези прогнози за времето и реките са свързани с живота и здравето на хората. Те не могат да спрат и няма да го позволим, защото ние сме отговорни хора", коментира още проф. Христомир Брънзов – директор на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар
58
До Въпрос /№66/
преди 7 годиниМного добре им припомни. 240 преподавателски часа за една година, толкова е натовареността на преподавателя в университет. Ако има по 4 часа дневно, тоест да работи само по половин ден, за 60 работни дена /което се равнява на 3 месеца/ ще е изчерпал задълженията си на преподавател. През останалото време нека да твори наука, ако може. Но ако не може, по-добре да си стои в БАН, абониран за заплата, която не го обвързва със задължението да работи.Относно отчетите в БАН - знаем как се натъкмяват!
57
Анонимен
преди 7 годиниДо ШопНемаш грижа, стига да поемеш сметката за доставка и експлоатациата на автоматичните станции.Хочеш?Едва ли...
56
Работещ, но не в БАН
преди 7 годиниИнститут за Космически Изследвания и Технологии, Българска Академия на Науките, ръководител секция проф. Лъчезар Филипов тича и гони извънземни... И обяснява на глупавички журналистки как те си зареждат летящите чинии у нас... И никой не го е махнал защото в БАН е пълно с такива кукуриговци. И не е само в БАН, в Софийския също е пълно с говорещи си с извънземните (и то не на три ракии, просто си ги виждат хората). Сигурно и в други научни хранилки са се намърдали такива откачалници