Около 30 на сто от българите на възраст 30-34 години у нас са с висше образование, сочи анализ на Евростат за нивото на образованието в ЕС през 2015 г. Стратегическата цел през 2020 г. е този процент в тази възрастова група у нас да достигне около 40 на сто.
В категорията 24-54 години висшистите у нас са също около една трета от работоспособното население, показва анализът. В тази категория хората със средно образование са около 54 на сто, а с основно образование - около 17 на сто.
Значително пада процентът на българите висшисти във възрастовата категория 55-74 години - те са около 21 на сто. Възрастните среднисти у нас са 51,4 на сто, а хората с основно образование - 27,8 на сто.
По данни на Евростат висшистите в ЕС-28 са около 40 на сто от населението на Евросъюза. Най-много са хората с висше образование в Исландия, Швейцария и Норвегия.
Най-нисък дял на тези, които имат висше образование, е отбелязан в Италия, Румъния, Малта и Словакия, където делът на висшистите е под 29 на сто.
Стратегията 2020 в областта на образованието поставя редица водещи цели, като една от тях е делът на висшистите сред младите хора в ЕС да бъде поне 40 процента.
Друга важна цел е да се намали делът на преждевременно напускащите системата на образованието млади европейци, като се стигне до около 10 на сто при сегашни 12 на сто. Засега първенството за преждевременно напускащите системата на образованието се държи от Испания - около 20 на сто. Следват Малта - 19,8 на сто и Румъния - 19,1 на сто. В анализа на Евростат няма данни за България относно преждевременно напускащите образование наши сънародници.
/БТА/
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар
21
Това не се забравя!
преди 7 годиниДо До 19А бе човек, нали знам с какъв общ бал бяха приети над 2/3 от състудентите ми! И то не в каква да е специалност.Нали знам колко софиянчета не успяха да влязат, защото не им достигна балът, а бяха отличници, кандидатстващи на общо основание! За нас приемът беше възможен, само ако имаме две пълни шестици и две оценки над (5.50)! А редом с нас станаха студенти човечета с общ бал 12, тоест, с четири тройки!Децата на обикновени АБПФК пък влязоха с бал между 14 и 20, при максимален бал 24!
20
До 19
преди 7 годиниТи не си забравил, а просто не знаеш как бяха нещата. Давам ти пример: има някаква точка за привилегия. На нея се позовават примерно 100 кандидат-студенти. От тях обаче 80 си влизат по други параграфи, вкл. и на общо основание, освобождавайки места за тези, които имат по-малък бал. От останалите 20, 5 влизат с тази привилегия, а останалите 15 не влизат, примерно, защото имат двойка на приемния изпит. Ти сега знаеш само за тези 5 най-слаби, но философстваш за всичките 85 приети да следват.
19
Анонимен
преди 7 годиниДо До 4Забравил си доста неща.ти може и да си имал висок успех, но аз завърших специалност, в която младежите от т.нар. изоставащи окръзи влизаха да следват с бал, равен точно на половината от максималния, а децата на активните борци ставаха студенти, като бележки им от приемните изпити биваха с по около две единици по-ниски от оценките на онези, които кандидатстваха на общо основание.