За разлика от англичаните, които на референдум решиха, че напускат ЕС, българите продължават да вярват на Брюксел, показват данните от проучване на Институт "Отворено общество".

57 процента от българите биха гласували за членството на страната ни в ЕС, ако сега има референдум, подобен на този във Великобритания.

24 на сто - биха били против, а 19% - не знаят каква ще бъде позицията им.

Има обаче неблагоприятна тенденция в подкрепата на членството ни в ЕС - тя намалява от близо 70% през 2013 г. до 57 процента през 2016-а, коментира  Марин Лесенски, програмен директор в "Отворено общество".

Увеличава се делът на хората, които искат България да излезе от ЕС - от 14 на 24 на сто през 2016 г., показва проучването.

Българите обаче продължават да имат много високо ниво на доверие в европейските институции - три пъти повече, отколкото в българските, показват още данните.

22% от участвалите в допитването обаче нямат доверие нито на едните, нито на другите.

Според проучването 22 процента биха гласували за партия, която иска излизане от ЕС, а 58% не биха гласували за такава партия.

Според Лесенски след референдума във Великобритания в ЕС ще има консолидация около еврозоната и "Шенген" и той смята, че за България е добре да засили своите усилия за членство.

Според европейско проучване страните членки искат "Шенген" да продължи да съществува. Други данни показват, че ако "Шенген" спре да съществува, загубите ще бъдат около 470 млрд. евро до 2025 година.

"Страните имат различни типове мотивация в подкрепа на "Шенген" като свободното движение на хора, икономическите и търговските отношения", отбеляза още Лесенски.

75% от българите виждат най-голяма полза от членството в ЕС именно в свободното движение на хора, стоки и услуги при средно 55 на сто за ЕС като цяло, посочи още той.

Председателят на парламентарната комисия по външна политика Джема Грозданова смята, че с излизане на Великобритания от ЕС - Съюзът губи балансьора в решенията, които се взимат от страните-основателки.
Тя обаче смята, че в крайна сметка Brexit няма да има.

За българското председателство на ЕС, което трябваше да започне от 1 юли 2018 г., Грозданова посочи, че то вероятно ще бъде изтеглено с шест месеца напред.

Може би ще започне в началото на 2018 година и най-вероятно ще бъде съвместно с Естония и Финландия.

Първоначално се очакваше българското председателство да е през втората половина на годината, но решението на Великобритания да напусне Европейския съюз налага известни размествания в ротационния принцип.

"След България идва Австрия, но, доколкото знам, има редовни парламентарни избори по време на австрийското председателство и затова вероятността да бъдем с Финландия е доста голяма. Предполагам, че основен приоритет на Тройката ще бъде дигитална Европа, което за нас е добре", коментира тя.

Джема Грозданова припомни българската позиция в подкрепа на общите политики за продължаване на интеграционните процеси в Европа.

"За нас е важно единството на ЕС да остане и европейският проект да продължи", каза тя, цитирана от БТА.

Председателят на комисията по външна политика не смята, че в момента темата за членството на България в "Шенген" е на дневен ред. 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Камелия Цветанова

• шенген
• Отворено общество
• ЕС
• проучване
• Джема Грозданова