Снимка: Булфото

Трудови медиатори за роми, мобилни медицински центрове в гетата, изготвяне на общински планове за подобряване на жилищните условия на малцинствата. Това са все неща, които са описани като напредък в административния мониторингов доклад за миналата година за изпълнението на Националната стратегия за интеграция на ромите, внесен от правителството в парламента.

Още по темата

Докладът вече е одобрен от Комисията по вероизповеданията и правата на човека в НС, но и самите депутате смятат, че това не променя нищо.

"За съжаление интеграцията се случва повече на хартия и това е видно за всеки", коментира пред Dnes.bg Росен Петров от БДЦ, член на комисията. Той добави, че това положение е бомба с часовников механизъм.

Мнението на Ирена Соколова, която е представител на ГЕРБ в комисията, не е по-различно. И двамата смятат, че макар и да има много хора, които се занимават с интеграцията на ромите, като цяло никаква промяна не се вижда.

"Имаше дори Десетилетие на ромското включване и не виждам как ромите са се присъединили към останалите граждани на страната, а това е огромна опасност за държавата, да стоят в гета не води до нищо добро за страната", коментира Росен Петров. Той призна, че макар и да има доста средства, които се заделят по разни програми за ромите и той бил чувал, че част от парите изчезват, включително и по разни ромски организации.

"Без да обвинявам никого, защото не съм съдия, нито прокурор, но е очевидно, че това интегриране не дава нужния резултат. Виждаме единици представители на ромската общност на високи позиции, но като цяло те си остават изолирани, а и сами се изолират поради начина си на живот и културните си обособености, но и ние не правим нищо за тяхна интеграция", обобщи Петров.

Не само той, ами и Ирена Соколова, смятат, че трябва да се вземат бързи мерки за интеграцията им, защото раждаемостта сред ромите е голяма.

"Ако един българин има средно две деца, при ромите те са 6-7, те също са български граждани. От друга страна престъпността не е етническа, но голяма част от престъпленията се вършат от роми по една или друга причина“, коментира Петров.

Ирена Соколова обясни, че в гетата дори има деца без ЕГН-та, защото не са регистрирани при раждането си. "Раждаемостта там е много висока, почти няма семейство с три деца, всички са с по три и нагоре", добави тя. Според нея държавата е длъжник на себе си, защото не покрива с еднакви грижи всички свои граждани.

Соколова посочи, че ако се гледат отделните индикатори има раздвижване в позитивна посока за интеграцията на ромите, но в общ план не личи да има промяна. "Имаме здравни, социални и образователни медиатори, хора които работят в кварталите, но резултат, който да бие на очи няма", коментира тя.

Според нея малките стъпки напред са дори след мерките на държавата да има промяна, макар и само в едно семейство. "Да видим, че две – три деца от едно семейство ходят на училище редовно, че сме направили профилактични прегледи в цяла махала, в която никога не е влизал лекар, не е имал профилактика или грижа за здравето на цялата общност, ние осъзнаваме цялостната нужда от това да се работи с това население", обобщи тя.
 
Росен Петров също смята, че е нужна национална политика за интеграцията на ромите. Той сподели, че живее във "Филиповци", където много ясно се вижда разликата между ромската махала и останалата част на квартала.

"В ромския квартал, който го бяха кръстили ЦК на времето, за да подиграват ЦК на БКП, има добро училище, но ясно си личи къде започват хората от български произход и къде са от ромски", посочи като пример Росен Петров.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase