Оригиналните документи за създаването и дейността на Българското опълчение, смаяло света с безпримерната си смелост, се съхраняват в Държавния военноисторически архив във Велико Търново. Първият документ за формирането на опълчението е Приказ на руския император с датировка от 7 януари 1877 година, издаден в Кишинев. Това разказа в интервю за БТА директорът на Държавния военноисторически архив Светлин Радев.

Той посочи, че в архива се пазят оригиналните документи, свидетелстващи за дейността на опълченската войска, създадена като част от руската армия в навечерието на Руско-турската война/1877-1878 година/. Един от първите документи от този период е заповедта за връчването на знамето на опълчението от 5 май 1877 година в Плоещ и неговото приемане от опълченците, което се е състояло на следващия ден - 6 май от 11.00 часа.

На осми май същата година българските опълченци полагат клетва по подобие на военните церемонии в руската армия от онова време, става ясно от друг писмен паметник, пазен във военния архив, разказа Радев.

Във фондовете на архива се съхранява и заповедта за назначаването на генерал Николай Столетов за началник на Българските опълченски дружини. Тя е от 18 април 1877 година, уточни директорът на архива. Той посочи, че историческите документи, пазени в архива, показват, че Руско-турската война, донесла свободата на България, е била дълго подготвян акт, със стратегически събирана предварителна информация.

От документите е видно, че преди началото на войната учени от различни области са проучвали особеностите на българските земи като климат, релеф, народопсихология. Предварителната информация е била набавяна от етнографи, археолози, географи, свещеници. Доказателство за проучванията например е документ, който описва как през лятото в земите на юг от Стара планина тревата изсъхва по-рано и това може да доведе до сериозни проблеми с изхранването на конете, което пък ще осуети евентуална военна операция.

В друг доклад се анализират разстоянията от река Дунав до Стара планина и се обозначават вече съществуващите турски военни укрепления. На базата на тези проучвания Руският щаб взема решението да влезе откъм Свищов, защото от там през Търново е най-краткият път до Стара планина, отбеляза историкът.

Други архивирани документи свидетелстват как в Русия преди военния поход са били отлети множество камбани, които по-късно са дарявани на български църкви, където са разкривани лазарети за руските войници, посочи Радев. В архива се пазят и списъците със записани опълченци. Първите записани в опълчението са 630 души, сочат съхранените данни.

Освен организацията и структурирането на опълченската армия документите пазят описание на печатите, униформите и начините на финансирането на доброволческите формирования.

Пак от съхранените документи е видно, че предварителните нагласи на руските генерали са били опълченската армия да бъде съставлявана от един генерал, 111 офицери, 6012 строеви и 204 нестроеви опълченци. Тези цифри са заложени в рапорт от 1 май 1877 година. Само три месеца по-късно в друг съхранен документ е посочено, че записалите се опълченци са над 12 хиляди, групирани в 12 дружини с 213 офицери. Тези цифри показват на изследвачите, че интересът към опълчението е бил голям, смята историкът.

В запазените списъци с доброволци има и много търновци. Сред тях са Иван Павлович, който се е явил като доброволец още на 17 април 1877 година при първото записване в Кишинев. При второто зачисляване в Плоещ виждаме имената на Иван Чернев и Стати Казасович, също мъже от видни търновски родове. Голям е броят на зачислените опълченци от Бесарабия и Македония, посочи историкът.

Съхранените архиви са доказателство за това, че военачалниците първоначално са смятали, че опълченците няма да участват в истинските битки, а ще пазят пътища и мостове, затова са им зачислявали и стари оръжия, каза Радев.

По-късните документи показват, че българските опълченци не само са участвали в най- тежките сражения и са печелили битки, но са били основни агенти във военното разузнаване. Запазени са схеми и планове, приложени в рапортите на разузнаването с детайли за конкретни местности и подстъпите към тях, проучени и изготвени от българските опълченци.

Изключително ценни за изследвачите са документите, в които са описани самите военни действия, разказа Светлин Радев. По думите му повечето от тях са свързани с Шипченската епопея, а описанията са илюстрация колко са били сърцати българските опълченци, участвали в битките.

Един от интересните документи, пазени в архива, е от 12 юли 1878 година. Този документ бележи преформироването на дружините от Българското опълчение в Българска земска войска. Любопитна подробност е, че съставът на новата структура запазва дванайсетте дружини и техните наименования. Тази своеобразна приемственост е много важна за бъдещите победи на българската войска, отбеляза историкът.

В архива се пазят поредица от благодарствени адреси, които привременните градски управи на освободените български градове са изпращали до началника на българското опълчение. Това са едни от първите документи от периода на следосвобожденска България, отбеляза историкът. Той открои като изключително интересен документ указът на княз Александър Първи от 17 април 1880 година, с който на Българското опълчение е връчен орден "За храброст".

В мотивите за удостояването е посочено, че отличието се връчва "за безпримерната саможертва на опълченците" и всъщност те са първите носители на този най-висок военен орден в новата българска история, посочи Радев. Запазен е и документ, който показва, че хералдиката на ордена е направена от австрийски специалисти.

Пак според архивите може да се проследи отношението на обществото към опълченците - поборници в различни исторически етапи. Документ от 1948 година удостоверява, че има дванадесет живи опълченци. Към справката е прибавена заповед на тогавашния министър на отбраната, според която държавата поема цялостната издръжка на ветераните.

Държавният военноисторически архив, базиран във Велико Търново, съхранява 104 оригинални документа и архивни единици, свързани с Българското опълчение и 41 документа, свързани с Българската земска войска, уточни за БТА директорът на институцията.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• опълченците
• Орден за храброст
• Държавен военноисторически архив