Снимка: flickr
fallback

Наличието на висше образование на практика гарантира, че няма да си беден,  твърди Петър Ганев - старши икономист в Института за пазарна икономика.

Бедните в обществото са 1, 5 млн. души, "средната класа" е 4,2 млн. души, а лицата с по-високи доходи са 1,5 млн. души, сочат данните от изследването на ИПИ.

Според тях най-значимият фактор за бедността е образованието.

Oще по темата

По думите на Ганев процентът на бедност при висшистите е под 5 на сто, а еквивалентният им доход - около 1000 лева. Групата на висшистите към 2013 г. е около 1,2 млн., от които заетите висшисти са 887 хиляди души, с ниво на бедност - 2 процента.

Със средно образование е най-голямата група в обществото, сочат данните от изследването.

"Наличието на гимназиално или средно професионално образование също гарантира намиране на работа, процентът на заетост при тези хора е над 60 процента заетост, а бедността - 12-13%", коментира Ганев, цитиран от БТА.

Бедността при хората с основно образование е 37 на сто, шансовете да си намериш работа с това образователно ниво е под 50 на сто, посочиха изследователите от ИПИ.

Най-проблемната група са хората с начално и по-ниско образование, рискът от бедност при тях е 60 процента.

Това е "като присъда, че няма да работиш и ще бъдеш беден", коментира Ганев.

В големите населени места - София и някои от по-големите областни градове, процентът на бедност е по-нисък - около 10 на сто, а доходите - почти 1000 лева, сочат данните от изследването.

"Това означава, че там вероятността да имаш работа и сравнително висок доход е доста голяма. Доходите падат до около 800 лева, но все пак в областните и големи градове, е вероятно да си намериш работа", добави Ганев.

Бедността в малките населени места е около 33 на сто, т.е. една трета от хората на село или в малкия град са бедни. Това е предизвикано от доста по-ниската заетост, коментира изследователят.

Има връзка между доходите и удовлетворението от живота, сочат данните на ИПИ.

Групата на бедните /1,5 млн. души/ са по-скоро нещастни и дават оценка 3 по десетобална скала на удовлетворението от живота, а по-заможните /1,5 млн. души/ дават почти два пъти по-висока оценка - 5,5-6.

"В цялото българско общество, независимо дали хората са бедни, богати или средна класа, има дълбоко вкоренено усещане за липса на справедливост", посочиха от ИПИ.

Според изследователите от ИПИ това показва, че има нужда от по-дълбока промяна не само в съдебната система, но и в икономическата, защото вдигането на доходите носи по-голяма удовлетвореност.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

fallback
fallback

Коментари Напиши коментар

137

Анонимен

преди 8 години

ne e vqrno

136

1.1

преди 8 години

няма как всички да работят в сектор услуги, тва трябва да ви е ясно. Като няма пари в един сектор, местете се в друг, бъдете гъвкави.Гледам сотаджиите висят по цял ден в една кола и се чешат, малко било 600 лв.Ми стани готвач, взимай 1600... дори във фантастикото тия де седят на скарата и пекат кифтета взимат 1000-1100, и непрекъснато търсят хора...

135

1

преди 8 години

Проблема е че всички искат да са на бюро, дори и да нямат качества за това.Един що годе читав хлебар, баничар, готвач, взима 1300-1600 лева, *** никой не иска да работи.Даже и некадърните готвачи, на топла точка, не ресторант почват на стартова заплата 900-1000, но и там си седят вакантни позиции с месеци.Младите момичета искат да са секретарки, не сладкарки. Завършват някоя глупост например бизнес администрация, почват работа за 500 лева, чоплят си нося по цял ден, после малки били заплатите

fallback