Архив: Булфото

Законодателството не може адекватно да отговори на изискванията на средата, каза в ефира на национална телевизия Bulgaria ON AIR юристът Тони Димитров. Той подчерта, че законодателството в днешните цивилизовани общества се разбира като инструмент за решаване на проблеми, а не като инструментариум за решаване на обществени отношения.

"Няма как закони, правени преди няколко десетилетия да са адекватни на днешната действителност", смята той.

"И когато динамиката на обществените отношения е толкова голяма, няма механизъм, който да известява това изоставане“, коментира той.

Той подчерта още, че съдията е обучен да спазва буквално закона.

"Нашето законодателство би следвало да е хармонизрано с европейското още 2004- 2005 година, но само по онези пунктове, по които не са покрити по принципа на субсдираността, т.е. там където Съюзът иска да се намеси,“ коментира Димитров.

Той изтъкна, че в тази част по принцип работят законните, но "методологията, начинът по който се разработват законите в България е част от наше вътрешно, национално право".

Според изследване на НЦИОМ само 5% от внесените законопроекти в последното НС отговарят на задължителното основание за мотиви, каза той.

"Ако НС изнесе своята продукция както производителите само върху 5% от нея ще пише "Закон", на останалите 95% ще пише "Боза", определи юристът.

По думите му правенето на закони е високо интелектуална дейност и не може всеки да си позволява да законодателства - това е инструментът за управление на съдби и общества

"Първите години от началото на този век решенията в ЕС се вземаха на база доказателства, в последните няколко години вземаните решения се базират на знания. Вече не е важно само да се събират доказателства, а е важно кой ще ги оценява и каква е научната експертиза за това.

Целият разговор чуйте във видеото на Bulgaria ON AIR

 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase