Изоставените деца или трудният път на мечтите им

Половината от живота си Кольо прекарва в домове за сираци. Най-трудният момент за него е, когато завършва училище и се налага да започне да се справя сам. Историята на момчето беше разказана в ефира на телевизия Bulgaria ON AIR.

"Мислиш като излезеш какво ще правиш, как ще го направиш, от кого ще вземеш съвет. Тези хора са били 12 години плътно до теб и тези работи малко ме ръчкаха от вътре, човъркаха ме. Въпреки това намерих сила, намерих явно целта, която трябва да гоня, за да имам живот, който да ми помага. Целта беше в ученето", споделя момчето.

В момента Кольо учи педагогика в Националната спортна академия. Към учителската професия го тласка не само страстта към футбола, но и желанието му да помага на младите.

"Повлия ми това, че живеех с много деца и реших, че мога да съм малко повече от учител. Знам как да подхождам към тези деца, знам почти всяко едно дете с какво мислене е, как мисли, какво иска, какво не иска", разказва той.

Кольо помни своите родители. Майка му умира, когато е на 7, а от 19 години не е виждал баща си, който отказва да поеме отговорност за своите деца. В социалния дом в Роман е бил заедно с двамата си по-големи братя, но когато те навършват пълнолетие, поемат собствен път и напълно губят връзка помежду си. На практика семейството му са останалите деца от дома, повечето от които не знаят нищо за своя произход. Затова според него хората имат право да разберат кои са биологичните им родители.

Момчето иска да завърши и да стане учител по физическо. Уверен е, че сам ще постигне амбициите си. Има и мечти.

"Винаги съм си мечтал за семейство с деца, с къща, да съм добре и да имам човек до себе си и да не се допускат тези грешки, които са се допуснали в моето детство", споделя момчето.

Историята на Кольо вижте във видеото на Bulgaria ON AIR