Снимка: Булфото, архив
fallback

Работещите в Изпълнителната агенция "Борба с градушките" се готвят за протест. Днес изтича крайният срок, в който те очакват от институциите отговор на изпратената от тях протестна нота, в която настояват за повишаване на заплатите и подобряване на условията на труд. Ако държавата не намери адекватно решение на проблемите, работещите започват символична протестна акция в контролните пунктове и във всичките 200 ракетни площадки в страната.

"Това социално напрежение е пряко свързано с финансовата дисциплина и хроничното недофинансиране на системата, т.е рязане на бюджета за сметка на хората. Циничното е, че цената на тази финансова дисциплина се плаща от работещите", каза  по БНР Валентина Васильонова, зам.-председател на Федерацията на независимите синдикати в земеделието към КНСБ.

Тя уточни, че работещите в системата получават работни заплати малко над минималната за страната. Съществен проблем е това, че работещите са 758, а бюджетът, който се отпуска е за 590 души, каза още Васильонова.

"Това означава, че няма достатъчно средства, които са предвидени за издръжката на агенцията. Те не могат да изплащат елементарни разходи  -  ток, вода, социалните им придобивки са отнети. Пагубното е, че работните им заплати, разпределени на тази численост, са ниски", коментира тя.

Евгени Иванов, които е председател на браншовия синдикален съвет към Федерацията и работи в агенцията набеляза още съществени проблеми.

Той подчерта, че освен ниското заплащане, на много места се работи при лоши условия.

"Към всеки команден пункт има 20-25 ракетни площадки, които са в радиус от 35 километра, обслужват се от един локатор. Голяма част от тези места в действителност не са електрифицирани, а оборудването, което се ползва, битовите условия, не са се променили", оплака се той.

В отговор, изпълнителният директор на Агенцията за "Борба с градушките" Николай Николов заяви, че предстои до края на годината да бъде създаден Гаранционен фонд за покриване на рисковете от природни бедствия.

В него земеделски производители и държавата ще внасят средства и  част от тях ще се ползват за увеличение на заплатите на служители.

"С новото ръководство на Министерството на земеделието, още от началото на година, са предприети инициативи, иницииранани от няколко браншови организации, с които да бъде създаден един Гаранционен фонд за покриване на рисковете от природни бедствия в земеделието. Тези браншови организации настояват за разширяване на територията, както и за самата издръжка на Агенцията. Тава ще бъде една възможност да се разшири територията, да има средства за инвестиции, както и средства за заплати", обяви той.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

fallback
fallback

Коментари Напиши коментар

10

Ямамото

преди 8 години

На тези пресконференции профлидерите на тези от градушките лъжат отявлено.Работен ден от 12 до 16 часа...бабините им трънкини.Лежат по цял ден, а вечер пият ракия до падане под масата.Защо този Николов не вземе отношение по въпроса разрешено ли е в държавна агенция клецкането, чукането или както иска да го нарече , в работно време и в работни помещения.А пиенето разрешено ли е...кажи бе, Николов.Миналата година когато градушката натроши 50 000 коли в София, този къде беше...на море

9

BG

преди 8 години

Веднага отговарям на поставения въпрос - градушките ще бори "храбрата" ни армия съставена от фуражки едвам завършили 7-ми клас но взимащи заплати на професор от ВУЗ ! За мисийките в чужбина да не говорим ! Същите фуражки всеки който отиде в Карлово или Казанлък може лично да се увери какво точно работят и какви умения се изискват от тях ! След като обаче държвата преценя че тези хора са далеч по - полезни и ценни от "някакви си" дето се борят с градушките - ЧУДЕСНО ! Нека сега те да се оправят

8

Анонимен

преди 8 години

Системата е ефективна дотолкова доколкото опазва част от реколтата.Ако верятността от градушка на дадено място е 1% или дори 10% в рамките на годината няма смисъл да се пази, стига производителя да е застрахован. Въпросът е : "По евтино ли е да се изплатят обезщетения на всички засегнати от градушка, отколкото да се поддържа системата за борба с градушките". И тук не става въпрос само за пари, а и за реколта - ако половин България е ударена от градушка ще има недостиг на зърно и цените ще се вд

fallback