Една жена зад щанда: Сървайвър е! Но да плача ли?

На фокус – малкият и среден бизнес у нас. В поредица от материали Dnes.bg ще се опита да разнищи проблемите на дребните предприемачи в България – проблемите, пред които са изправени, и решенията, които те откриват, за да съществуват.

Да имаш малък бизнес и да се бориш за него е битка за оцеляване. Зависиш от всичко и от всички. И най-малкото нещо може да те извади от строя за дълго, понякога и завинаги. Тази горчива истина са изпитали на гърба си хиляди българи през последните десетилетия.

Пазарът в столичния квартал "Надежда" е тъжният символ на това. До преди десетина години пълен с търговци и продукция, днес - десетки ръждясали и празни сергии. И само три, зад които стоят продавачи.

"Пазаруват хората, не са спрели да пазаруват. Но не пазаруват на нашия пазар". Това е обяснението за мрачната картина на Надка. Тя е една от жените зад самотните сергии на пазара. Тук е от повече от десет години. Иначе цял живот е зад щанда - на пазара откакто дошла демокрацията, а преди това - в "Плод и зеленчук"-а.

"Големите вериги ни изядоха хляба", споделя Надка един от основните проблеми на продавачите на плодове и зеленчуци. Разказва, че в околността на пазара има поне пет хипермаркета. Хората предпочитат да отидат там и да си купят всичко, от което имат нужда, вместо да обикалят от магазин на магазин.

Една жена зад щанда: Сървайвър е! Но да плача ли?

Другият проблем на пазара се оказва метрото. "Хубаво е, чисто е, много е удобно, спор няма. Но откакто го пуснаха, хора престанаха да минават оттук", споделя мъката си жената. Заради подземната железница спрял и рейсът 150, който имал спирка точно на пазара. "Знаеш ли колко хора си изкарваха хляба тука? А сега сме останали три семейства", кахъри се Надка.

Разказва и че да си търговец днес по принцип не е лесно. "Едно време, преди 10-ти, си беше друго. Не беше твое, но беше спокойно. Докарват ти стоката, не тичаш ти да се грижиш. Сега трябва сам да си осигуриш всичко", обясни Надка.

Но не е сама, помагат й дъщеря й и синът й. Разтоварват продукцията, прибират я. Бизнесът й е семеен, фирмата им е от 20 години.

Сега често работи и на загуба. +Ето, докарала съм 10 кила ягоди, продала съм две - три кофички", дава пример жената. Да, признава, че е скъпо, но го обяснява с лошото качество на българската продукция и нуждата да се взима стока от чужбина.

"Всичко е отвън . Има наша, българска ягода, но хем е скъпа, хем горчива и кисела, не става. То да те е срам да я продаваш", споделя жената.

Коментира малко и политиката. Признава, че ходи да гласува, но не вярва много на политиците. "Всеки гледа да се добере до властта, но нищо не прави за хората", споделя мъката си жена. Не я топлят и обещанията за вдигане на пенсията. Нейната е 187 лева.

И заради това стои на пазара. Помага си с нещо, въпреки че е трудно. "Но да плача ли? Бориш се. Вместо да стоиш вкъщи и да се въртиш в един омагьосан кръг. А тука си между хората", разказва жената. "И с тоя приказка, с оня приказка, мине ти денят"…

Иска ли да каже нещо на някой, от когото зависи да й се подобри животът? Да – да пуснат автобус 150 отново през пазара!

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase