Майсторът без крака, който работи от добро сърце

Иван живее в Дома за хора с физически увреждания в Кюстендил. За него това е най-истинският дом. Той е на 35 години и от точно толкова не е изричал думата "мама". Изоставен е още като бебе. Но пък често казва думата "семейство" - то е при него, в общия дом.

"Никой не мога да съдя. Така се е случило, здраве да е. Тръгнеш ли да се предаваш, просто няма смисъл. Затова се борим смело напред и... каквото дойде", казва той пред камерата на bTV.

Иван се ражда с аномалия на краката. Въпреки това обичал да се разхожда. До момента, когато лекарите решават най-страшното.

"Нямах даже и 18, когато ми ги ампутираха. Постепенно се адаптираш... Аз си го знам положението. И да искам по-хубаво да стане, може и да не стане. Затова се примиряваш с дадена мисъл и това е", споделя Иван.

Вече 17 години е в инвалидна количка. Но е открил начин да се чувства пълноценен - като майстори инвалидни колички. Досега е поправил стотици. Казва, че това го зарежда с желание за живот. А и много хора търсят помощта му.

Иван не взима пари. А просто от желание да бъде полезен: "Пари не взимам, защото... знам, че хората като мен са с малка пенсия. Да му взема 2 лева за лепене, то е престъпление! Той си ги е спестил тия пари да си купи нещо друго".

Освен че помага на хората в дома, Иван се грижи и за животните в двора - кучета и зайци. Грижи се и за пет кокошки. Казва, че не му липсва никой, защото всички, които обича, са тук. Има си приятелка - Надежда. Настанена е в дома с диагнозата "детската церебрална парализа".

"Помислих си... първата ми любов! Харесахме се... Обичаме се! Това е най-важното нещо!

"Иван е много добър, много добър. Помага на всеки. В живота ми е той само!", споделя Надежда.

Днес 35-годишният мъж е и ученик. Решил да продължи средното си образование, което преди години прекъснал.

"Сега уча вечерна форма в езиковата гимназия, 11 клас. Живот и здраве, догодина - 12 клас. Защото, за да работиш - трябва да има образование! А само с основно - няма как да те вземат на работа", казва Иван.

Освен майстор и и ученик, той е и служител в местното читалище по европейска програма. Тук се радва не толкова на минималната заплата, колкото на шанса да бъде сред хората. Програмата обаче скоро свършва, а за Иван най-голямата мечта е да бъде полезен и да работи. Затова се надява, че ще получи шанс да се докаже.

"По-друго е човек като работи навън, да се реализира. Да видят, че хора в моето положение, имат желание за работа! Не можеш да седиш на едно място. Да седиш между четири стени, да се затвориш. Това ми е най-важното - да работя някъде. Независимо дали ще е в читалището или в друга институция, но да работя! С божията воля всичко ще се нареди!"

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase