Според посланика на САЩ у нас Марси Рийс в България има проблем с прозрачността на собствеността върху медиите и затова е нужна подходяща регулаторна рамка.
На конференцията "Медиите като инструмент за завладяване на държавата", инициирана от Центъра за изследване на демокрацията, Рийс отбеляза, че на хартия в България има добри закони, но те могат да работят добре на практика само при такава рамка.
В много случаи гражданите не са информирани кой е собственикът на дадена медия и съответно не могат да си направят изводи относно обективността на това, което чуват или четат, каза посланикът.
През последното десетилетие придобиването на различни медии от малко на брой групи, които по някакъв начин обвързват този бизнес с политическия интерес, влияе върху ограничаването на разнообразието на предлаганите становища както в печатните, така и в електронните медии, посочи тя, цитирана от БТА.
По думите й това може да се случи, ако собствениците на медии започнат да диктуват редакторското съдържание и да определят как новините да се представят, като това може да се отнася както за най-малките местни спорове, така и за най-важните международни новини.
Сравнително най-обхватна е правната регулация на електронните медии, каза д-р Мария Йорданова, директор на
Правната програма на Центъра за изследване на демокрацията. Тя обаче посочи, че независимо от публичността и достъпността на информацията за електронните медии, чрез нея не винаги могат да се установят действителните им собственици.
По отношение на печатните издания слабостите при налагането на санкции позволяват нарушенията на изискването за подаване на информация да остават безнаказани.
В ограниченията за собственост на медии от офшорни компании пък има изключения, които дават възможност за заобикаляне на закона, отбеляза Йорданова.
Сред препоръките й са предприемането на законодателни промени, които да гарантират в по-голяма степен независимостта на медиите и доразвитие на правната рамка за всички видове медии по отношение изискванията за прозрачност.
Не само собствеността показва зависимост между лицата, владеещи една медия и медийното съдържание - важен е и въпросът с финансирането на медиите, каза проф. Нели Огнянова, специалист по медийно право и член на Комисията по журналистическа етика.
Тя се спря на медиите, които привидно нямат връзка помежду си, но ги обединява това, че са теглили големи кредити.
Проф. Огнянова наблегна и на връзката между медиите и рекламата. Според нея една правна система не бива да допуска един и същ субект да продава едновременно реклама на медиите и програмно време на рекламодателите.
По въпроса за прозрачността тя препоръча да бъде създаден регистър на публичните средства, които отиват за медии - практика, заимствана от Австрия. Проф. Огнянова отбеляза още, че върху медиите трябва да се осъществява двоен контрол - както икономически за концентрация на медийния пазар и злоупотреба с господстващо положение, така и с неикономически средства за медиен плурализъм.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар
9
777
преди 9 годиниА нашите "независими" медии обективни ли са, ха ха ха, ха познайте чии са медиите в световен мащаб, и дали знаете истината, или само това което ТЕ искат да знаете....
8
sss
преди 9 годиниOt kade nakade poslanik che se barka v nacionalnia givot na edna dargava
7
Анонимен
преди 9 годиниМарси, руснаците приеха Християнството от България. Преди нашите свещенници да идат там, русите са говорили на фински и тюркски. Днешният руски език е български църковнославянски, леко променен разбира се и изкривен и изкилифинчен при т.н. украинци. Поради тази причина, скъпа моя, няма българин, който да не разбира руски. Искам да ти кажа, че четем руски сайтове, а от българските ни се драйфа, такъв слугинаж, такова блюдолидство, такъв соросизъм, че го е гнус човек от помията лъжи, клевети и гробовно мълчание по изключително важни събития.