Порожанов не допуснал купуване на яхти с европари

Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ) не е допускал финансиране на покупките на яхти и хеликоптери с евросредства по времето на първия мандат на Румен Порожанов като изпълнителен директор на структурата от март 2011 г. до август 2013 г. Тогава са договорени седем автомобила над 50 000 лв., свързани с проекти за туристически услуги, заяви пред bTV Порожанов, който отново е директор на Фонда.

„Проектите, които бяха оставени към края на месец юли, бяха разчистени. ДФЗ имаше четирима директори в рамките на миналата година. Това е недопустимо за структура, която управлява около 40% от общите евросредства“, допълни Порожанов.

Той отчете, че към края на ноември 2014 г. се е очертавала загуба за България по Програмата за развитие на селските райони около 110-120 млн. евро. Към края на годината загубата е редуцирана до около 50 млн. евро, а след счетоводните операции тя ще се качи до 53 млн. евро.

Директорът на Фонд „Земеделие” коментира и началото на изплащането от понеделник на 940 млн. лв. на 94 хил. земеделски стопани по директните плащания на площ.

В края на март след изчистване на застъпванията ще бъдат изплатени още около 100 млн. лв., както и още 105 млн. лв. по преразпределителното плащане. Общо сумата за земеделските производители ще възлезе на 1,150 млрд. лв., посочи той.

Дефицитът в бюджета

Като бивш финансов министър в служебното правителство на Георги Близнашки, Румен Порожанов заяви, че не съжалява за увеличения до 4% дефицит в Бюджет 2015. „Увеличението на дълга ясно беше свързано с проблемите в банковата система от средата на 2014 г. и необходимостта те да бъдат решени, така че да не се разклати икономиката като цяло“, каза той.

По отношение на ситуацията с КТБ той заяви, че много неща са му станали ясни. За случилото се с банката Порожанов смята, че банковият надзор на БНБ формално е понесъл отговорност, след като ресорният подуправител е освободен. Порожанов отказа да коментира позицията на управителя на Централната банка Иван Искров, но категорично заяви, че той е трябвало да си подаде оставката. Изборът обаче трябвало да бъде личен, а не политически.

Порожанов посочи още, че не би могъл да каже „лоша дума” за финансовия министър в първия кабинет „Борисов” Симеон Дянков. „Дянков имаше характер конкретни неща да не допусне да бъдат реализирани. Подобни решения бяха правилни по време на криза ”, посочи Порожанов.

За кризата в Гърция и победата на крайната левица СИРИЗА Порожанов смята, че формацията е дала популистки обещания, които едва ли ще покрие изцяло. „Дългът на Гърция през 2009 г., когато изпаднаха в първата криза, беше 120 – 125% от техния БВП. Той беше 360 млрд. евро при БВП 300 млрд. евро. Направиха се първи, втори спасителен план. Отписаха се много задължения, но това не е начинът да се помага на една страна“, обясни той.

За България той смята, че трябва бързо да се направи анализ за очакваните ефекти: дали ще има проблеми с износа на български стоки заради влошена платежоспособност на гръцкото население и какви са възможностите да дойдат инвестиции от Гърция към страната ни заради стабилността.

Още икономически новини четете в Investor.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase