Българинът все по-често се обръща към психиатри и психотерапевти. Това каза пред БНТ Цветеслава Гълъбова, директор на държавната психиатрична болница “Св. Иван Рилски” в Курило. Когато стане тревожен и напрегнат, той прибягва към такава помощ и в това отношение има напредък, обясни тя.
Но по повод тежките психиатрични патологии не може да се очаква пациентът да се обръща за помощ. Защото част от естеството на болестта е липсата на съзнание за болест, обясни специалистът.
При последния подобен случай от миналата седмица психично болен мъж се барикадира в дома си в кв. "Горна баня", започна стрелба по съседните къщи, а на сутринта се предаде и скочи от покрива си. По думите на бащата синът му страдал от шизофрения отдавна. Регистриран е в полицията за палеж и хулиганство.Специалистът обясни, че по отношение на медикаментозната грижа тези хората не са оставени на произвола на съдбата.
"Всичко най-добро, което е измислено в света за лечение на тези болести, е достъпно за нашите пациенти, безплатно е и е качествено лечение“, каза Гълъбова.
По отношение на другата грижа - психологична подкрепа, социални грижи, те са оставени на произвола на съдбата или по-точно – на грижите на близките, които изнемогват, добави тя.
По думите й, докато няма система за обгрижване на психично болните, здравеопазването ни ще решава отделните казуси при тези хора. "А системата е измислена, не е нужно ние да я създаваме, но нейното внедряване изисква време и пари", уточни тя.
Криминалният психолог Росен Йорданов също потвърди, че съвременните начини предлагат други форми на обгрижване, което е свързано с пари. Трябва да има система за обгрижването им, да има място, където да получават адекватни грижи.
На въпрос за валидността на психологическите тестове и доколко те са достоверни, той обясни, че те нямат висока надеждност и валидност, каквато хората очакват. Само полиграфът има такава валидност - около 80%, останали тестове са по-скромни откъм резултати, обясни той.
Относно единния регистър на психично болните Йорданов обясни, че той се възприема като нехуманна мярка, но като форма на координация би помогнал много за съхранение на информация относно хората с подобни проблеми – кога и къде са лекувани, дали са в състояние на ремисия, имат ли връзка с медицинско лице, което да проследява състоянието им.
По думите на директора на психиатричната болница не трябва да се чака да се случат трагични инциденти, за да се вземат мерки. Нейното мнение е, че психиатричната общност в страната трябва да е по-настоятелна в искането за промени.
"Ние трябва да проявим активност, ние трябва да настояваме“, каза тя и припомни, че има приета политика за психично здраве за периода 2004 -2012 г., в която са били отразени най-добрите постижения на съвременното общество относно грижата за такива пациенти.
"За съжаление, от нея нищо не се случи. Ние сме толкова закъснели, че трябва спешно да действаме", допълни Гълъбова.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар
13
mp
преди 9 годиниАко говорим сериозна по темата -няма нищо срамно и страшно в това да отидеш на психолог или психиатър.Лошото е,че допреди 10-12год.много кандидатстваха психилогия,защото беше най-лесно,само и само да имат,,више'' и да не се върнат на село.Под въпрос е какво са научили.Утвърдените вече психолози вземат солидни суми.Това е за богатите,щото са най-натоварени психически-как да си опазят парите.Ние пием алкохол,антидепресанти,споделяме с приятели.Но на политиците им трябват луди за да гласуват за тях
12
камиончо
преди 9 годиниСпоред плана Ран-Ът, българина трябва да отива най-често към моята сестра-катафалката!
11
кали
преди 9 годиниВсичко идва от психиката на човек !!! Човек владее съзнанието си до колкото може !!! И другото нещо страхът отключва доста неща !!! Така се получава !!!