Дефицитите в сектора на енергетиката се трупат от няколко години, не се признават и няма изготвен механизъм за тяхното компенсиране. Това показва доклад на Института за пазарна икономика (ИПИ), посветен на ценовите решения на ДКЕВР за електричеството през последните години.

От представените данни е видно, че към края на юни 2014 година дефицитът в енергетиката е около 1,4 млрд. лева – това са само разходите за изкупуване на енергията по преференциални условия. Отделно са загубите на компаниите в сектора – държавни или частни.

Причината за тези големи загуби са недомислени решения на енергийния регулатор – отхвърления от съда механизъм за плащането на зелената енергия и намаляването на технологичните разходи на електроразпределителните дружества. През 2012 година се започна с политика за намаляване на преференциите, но вече е било твърде късно, става ясно още от доклада.

С новите ценови решения енергийният регулатор залага и нов дефицит от 1,5 млрд. лева. Основната причина е заложеното намаление на изкупните цени от ТЕЦ Марица Изток 1 и ТЕЦ Марица Изток 3, а преговорите между Националната електрическа компания (НЕК) и представители на двете централи още не са започнали. Въпреки това в ценовия доклад на работната група на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране вече е записано, че разходите на НЕК ще намалеят с 424 млн. лева.

Припомняме, че преди дни председателят на комисията Боян Боев декларира, че ще бъде в постоянен контакт с държавната компания и ако има дисбаланси, ценовото решение ще бъде преразгледано.

Как точно ще стане това обаче на този етап не е много ясно, коментира пред Investor.bg Калоян Стайков, един от авторите на доклада на ИПИ.

Той не можа да прогнозира и кога този „балон“ в енергетиката ще се спука и ще доведе до срив на системата, но допълни, че новите решенията приближават този момент. Нещата са комплексни – НЕК например плаща избирателно своите задължения. „Ако НЕК забави плащанията към една компания, тя може да фалира много по-бързо“, допълни икономистът.

Според него пътят, предприет от ДКЕВР, все пак е правилен – предоговаряне на дългосрочните договори с т.нар. „американски“ централи и с производителите на електричество от възобновяеми източници трябва да бъде направено. Това обаче не може да бъде направено за месец, а залагането му в този ценови период предполага нови дефицити.

Що се отнася до ВЕИ-сектора в новото ценово решение е записано, че ще бъде изкупувано с 50% по-малко от произвежданото количество. Изчисленията на ДКЕВР са, че това ще спести 541 млн. лева от разходите на НЕК. Според Стайков обаче това решение противоречи на законите и предварително подписаните договори и може да бъде атакувано в съда и да отпадне. Така дефицитът в държавната компания ще продължи да расте.

Според експерта решението е дефицитите в системата да бъдат признати и да бъде потърсен механизъм за компенсацията им. Въпросът вече не е дали ще бъде повишена цената на тока, а как – плавно или шоково, и кой ще поеме тежестта.

В момента енергийният регулатор „извива ръцете“ на производителите и особено ВЕИ-секторът вече се чувства много ощетен. Стайков припомни, че много от мощностите са изградени с кредити, за които е кандидатствано с бизнес планове. В тези документи са вписани условията, които държавата е предоставяла към момента. Сега се оказва, че когато тези условия вече не са изгодни за държавата – тя ги променя в движение, допълни още икономистът.

Има различни начини за покриване на дефицитите, коментира още Стайков. Един от тях е да се поиска дерогация от правилата за държавна помощ и част от загубите на НЕК да бъдат покрити от държавния бюджет.

Според Стайков прехвърлянето на част от приходите, събирани от фотоволтаичните и вятърните централи (в размер на 20% от приходите им), в бюджета на НЕК е държавна помощ. „Именно тук може да бъде търсено изключението от правилата, въпросът е да има кой да иска да го направи“, допълни още той.

Четете още икономически новини в Investor.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• дефицит
• енергетика
• ДКЕВР
• ИПИ