Висока устойчивост на градската среда в България по отношение на очакваните промени в климатичните условия до 2035 година показва анализ на експерти от Министерството на околната среда и водите. Те са изготвили доклад с очаквания за това как климатичните промени ще повлияят на икономиката и развитието на страната като цяло.

Прогнозите са, че страната ще бъде засегната основно от проблемите, свързани с повишаването на средните температури, особено през летните периоди. Отражението на очакваните промени ще бъде най-вече в големите градове на България, където има и значителен като площ сграден фонд панелни комплекси. В голямата си част те не са санирани и това ще постави на изпитание живеещите в тези жилища.

Затова и сред препоръките по отношение на очакваните климатични промени е и да бъде активизирано санирането на жилищата у нас.

Освен върху сградния фонд повишаването на температурите ще има отражение и върху уличната мрежа. То се изразява основно за допълнителни разходи за технологично усъвършенстване на асфалтовото покритие. В същото време обаче по-меките зими ще спестят средства, отпускани досега за зимна поддръжка на уличната мрежа. Спестените пари ще могат да се използват за подобряване на инфраструктурата.

Анализът на градската среда, изготвен от МОСВ, показва още проблеми, които утежняват ефектите от климатичните промени. Сред тях например е лошото състояние зелените площи между блоковете. Липсата на паркоместа често превръща градинките в паркинги. В същото време обаче зелените системи в междублоковото пространство са естествен дренаж и намаляват щетите при наводнения.

Една иновация като озеленените покриви може да намали разходите за отопление, защото са естествена изолация, а в същото време подобряват микроклимата и се превръщат в местообитания на птиците, допълват още експертите. Растенията, разположени на покрива, намаляват шума и температурните амплитуди, т.е намаляват разходите на живеещите в такива блокове.

От МОСВ отчитат и още един проблем при развитието на градовете у нас – силно развивата централна част, в която е съсредоточен икономическата и социална активност. Това обаче повишава разходите за транспорт, а интензивният трафик от своя страна също е източник на емисии, които пък са в основата на климатичните промени.

Силното презастрояване в големите градове през периода 2005 – 2008 година е довело до снишаване на качеството на строителния процес. Така много новоизградени квартали са със слабоизградена инфраструктура, за сградите липсва ориентация към естествена светлина, липсва и естествена вентилация, т.е охлаждащ ефект. В кварталите често няма и стратегическо озеленяване.

Все пак, дори и при наличието на посочените слаби точки, заключението на анализа е, че българските градове са "изключително устойчиви" и в състояние да посрещнат предизвикателствата на климатичните промени в периода до 2035 година. В областта на градската среда има подготвени и влезли в сила множество нормативни актове на ЕС, свързани с климатичните промени. Като цяло обаче заложените изисквания не се прилагат масово и препоръката е този пропуск да бъде преодолян. 

Още новини от "Икономика и политика" четете в Investor.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• устойчивост
• сгради
• градове
• климат