"Партизански отряди в политиката"

"Партизански отряди в политиката", под това заглавие вестник "Преса" коментира изграждането на псевдограждански сдружения, които да продават подкрепата си в удобен момент на най-изгодния клиент. Кой знае колко страници във Фейсбук събират десетки хиляди привърженици, за да може в някакъв миг да се превърнат в удобен канал за политическа реклама и сборен пункт за активни улични протести.
Тази активност, както и използването на отрядите от футболни фенове, рокери и протестиращи против високите цени на монополите, рушат доверието в гражданското общество. Опитват се да превърнат гражданската съпротива в стока, която лидерите тайно да продават. Старите политически партии с ясните си намерения и властови амбиции изглеждат все по-привлекателни на този фон.

16 кандидати за членове на ЦИК предложиха неправителствени организации, съобщава "Телеграф". Вчера номинираните бяха изслушани в парламентарната комисия за взаимодействие с гражданското общество. "Ще си харесат ли партиите граждански кандидати за ЦИК", коментира в "Труд" Калин Славов, изпълнителен директор на асоциация "Прозрачност без граници". Той отбелязва, че асоциацията винаги е настоявала освен постоянно действаща ЦИК да бъде и професионална структура. Включването на "граждански" номинации е добра идея, но практиката показа, че зле приложена. Предложените от неправителствения сектор кандидати са изправени пред изискването на законовата процедура да бъдат припознати от една или друга политическа сила, за да бъдат представени от нея в процедурата по избор. Политиците по никакъв начин не отстъпват от позицията да избират. Сегашната процедура не отговаря на главния въпрос: Как политическите партии се спират на един или друг кандидат?

"Съмнително е АБВ да има и един евродепутат", казва в интервю за "Монитор" доц. Мария Пиргова, политолог. По думите й АБВ е голяма изненада за всички, защото никой не е очаквал един президент да върви срещу собствената си партия. Според Пиргова е нереално АБВ да спечели повече от един евродепутат. Дори мястото на Ивайло Калфин е под голямо съмнение. При всички положения Георги Първанов ще превърне АБВ в партия, но в дейно отношение АБВ не предлага нищо.

Българите подкрепят да се въведе образователен ценз за гласоподавателите, както и вот по интернет. Това става ясно от изследване на общественото мнение на Института за социални изследвания и маркетинг МБМД в периода 1-4 март т.г., отбелязва "Стандарт". Според резултатите около 48 процента от анкетираните подкрепят задължителния вот, защото това ще повиши избирателната активност и ще отрази по-точно настроенията на обществото. 64,1% подкрепят гласуването по интернет. Според 46% това ще повиши избирателната активност, а 17,9% смятат, че така ще се сложи край на порочните изборни практики, като корпоративен вот и купуване на гласове. Против вота по нета са 32,8% от анкетираните. 25% се опасяват от възможност за манипулации, а 7,3% го смятат за твърде скъп вариант. Мажоритарни избори подкрепят 33,7% от гласувалите, а 9% са против.

"Реиндустриализацията - новият опиум за народа", коментира "Труд" експресно изследване на БНТ. На въпрос: "Трябва ли държавата да се ангажира финансово в процеса на реиндустриализация?", анкетираните, отговорили с "да", са 66,5%. Изводът - очевидно първоначалното натрупване на капитала в България е нанесло трудно поправими рани върху имиджа на свободната инициатива. И хората си тъгуват за "добрата държава".

Хората очевидно разчитат на някаква икономическа нирвана, в която да са сигурни, че като започнат работа, никой няма да ги пипа до пенсия. Реиндустриализацията гради битова утопия, че нищо друго - демокрация, свобода, конкуренция, не е в състояние да я засенчи.

"БСП, "Атака" и министри стягат зомби индустриализация", коментира "Сега" сценария, в който фалирали заводи се връщат в строя с държавен остен и бюджетни милиони. Общото между всичките тези предприятия е, че са плод на гигантоманията от времето на социализма и СИВ. През 90-те години се оказаха неподготвени за пазарното състезание, бяха източени и съсипани, после ги приватизираха с надеждата, че частните инвеститори ще намерят пътя към успеха. Днес те са зомбита - ръждясали сенки на някогашните соцкомбинати. А освен че са фалирали, са частна собственост. Та не е ясно как точно от "Атака" и БСП си представят, че държавата може да ги пусне през главата на собственика или да инвестира вместо него.

"Натискът върху веригите води до по-високи цени", е анализът в "24 часа" на Георги Ангелов, Институт "Отворено общество". Той предупреждава, че евентуална свръхрегулация на хипермаркетите ще доведе до ограничаване на конкуренцията, повече внос и по-високи цени. Вместо да работят с ниски цени и големи обороти, търговските вериги ще загубят възможностите си да договарят по-ниски цени, т.е. потребителите ще трябва да

платят по-висока сметка. Вместо да подпомагат малките производители, промените в закона за защита на конкуренцията ще намалят техните възможности да пробият и ще се стигне да окрупняване на доставчиците.

Износът на България към страни извън ЕС, който през последната година упорито забавя ръст, е спаднал рекордно през януари тази година, пише "Капитал Daily". Намалението спрямо същия месец на 2013 г. е с 22,1%. Резкият спад в момент, когато възстановяването на Европа е все още крехко, може да е лош сигнал за българската икономика през тази година. Намалението се дължи основно на горивата и по-ниските цени на металите, както и на негативните икономически развития в основни партньори като Китай, Турция и Украйна.

Очакванията обаче са износът да е основният двигател на икономиката и през тази година.

Българите в чужбина изпращат на своите близки и роднини у нас над 3 млрд. евро всяка година, акцентира "Стандарт". Това обяви Мартин Захариев,народен представител от БСП. "По официални

данни българите в чужбина изпращат всяка година около 1,8 млрд.евро (за 2013 г. емигрантите са изпратили 806 млрд. евро по данни на БНБ - б.р.), но според мен тази сума надхвърля 3 млрд.

евро, тъй като доста хора вкарват пари на ръка", каза Захариев.

"Увеличават европарите за заетост и образование", информира "Дума". За сметка на оперативна програма "Добро управление", която е намалена с около 90 млн. евро, ще бъдат увеличени с 80 млн. евро парите по опретивна програма "Развитие на човешките ресурси" и с 10 млн. евро на "Наука и образование за интелигентен растеж". Това съобщи вицепремиерът Зинаида Златанова. Мерки за заетост (посреднически услуги, обучения, стажове, предприемачество) ще бъдат финансирани със средствата от програмата. Парите ще се ползват и за осъществяване на мерки за качествени социални и здравни услуги, деинституционализация на деца и възрастни; подкрепа за институциите и партньорите в сферата на пазара на труда, социалното включване и здравеопазването. Над 15,697 млрд. евро ще получи България в периода 2014-2020 г.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase