От 2008 година досега безработните млади хора у нас са нараснали с 15 хил., а всеки четвърти младеж в България е без работа. Това каза заместник-министърът на труда и социалната политика Росица Янкова днес по време на дискусия за младежката безработица и проблема с липсата на подготвени кадри за различните сектори.

Янкова подчерта, че основните фактори, заради които младежите трудно си намират работа е, че голяма част от тях нямат ключови компетенции по специалността си, а и не владеят чужди езици. Не на последно място - повечето от тях не желаят да работят на пълен работен ден. Освен това голяма част от търсещите работа срещат проблеми в това да напишат коректно автобиографията си или как да се държат на интервю за дадена позиция. Въпреки това самооценката им е висока.

Различно обаче погледна на темата президентът на КНСБ Пламен Димитров. Той заяви, че макар наистина младежите да не са подготвени за пазара на труда, работодателите също не предлагат адекватни позиции и „сякаш не знаят какви хора търсят“.

"България е на седмо място в Европейския съюз по ниво на младежка безработица, но на второ място по темп на нарастване на този вид безработица“, обясни Томчо Томов, ръководител на националния център за оценка на компетенциите към Българската стопанска камара. По думите му вече се очертава тенденция на нарастване на безработните със средно и висше образование.

Той цитира данни, според които всеки втори висшист у нас работи на позиция, за която се изисква средно образование, което означава, че този човек не е мотивиран да се развива. Друг проблем е, че пазарът е пренаситен с кадри по бизнес специалности, а се търсят технически специалности, които не се произвеждат толкова от висшите училища.

"Потомствената безработица расте и най-неприятното е, че тя расте и от по-малките градове отива към по-големите, от по-ниско квалифицираните към по-високо квалифицираните", каза още той.

Евродепутатът Ивайло Калфин повтори, че основното решение за намаляване на младежката безработица е въвеждането на дуалната система за обучение. Това представлява метод за професионална подготовка на младежите още докато учат средното си образование, поясни той. В страни като Германия, Австрия и Швейцария в училищата с такъв вид подготовка учениците прекарват почти 80% от учебното си време в практика - във фирми, предприятия, в различни сегменти на бизнеса. През останалата част от времето те учат общи предмети. Калфин подчерта, че не става дума за стаж, а за платена работа с пенсионни и здравни осигуровки. След завършване на обучението младежите получават не само професионални умения и стаж, но и определена насока, в която да се насочат, каза Калфин.

Ректорът на Медицинския университет в София Ваньо Митев заяви, че работодателите трябва да станат по-активни и да „поръчват" на университетите нужните им кадри. Държавата също трябва да стимулира някои специалности.

Повече икономически новини прочетете в Investor.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• образование
• младежи
• безработица
• КНСБ
• Пламен Димитров