Светият Синод призова парламентарно представените партии да подкрепят промените в Закона за вероизповеданията.

В изявление от Синода заявяват, че въпросите, които се поставят за решаване с тях, са отлагани с десетилетия и основният е на кого принадлежат храмовете и манастирите.

Измененията, внесени от депутати от БСП, ДПС и "Атака", предвиждат правото на собственост върху манастири, храмове и молитвени домове, предназначени за богослужебна дейност, заедно с поземлените имоти, върху които са построени, да е само на вероизповеданията и техните местни поделения, без да може да се придобива по давност от други субекти. За тези имоти няма да се плащат местни данъци, при вписването на собствеността няма да се внасят държавни такси. Въвеждат се и определения за храм и манастир. Очаква се промените да бъдат гласувани в пленарна зала на първо четене тази седмица.

От Синода се надяват, че законопроектът е „един добър повод за демонстриране на обединение в името на добра цел“. През последните години всички живеем в ситуация на нескончаеми промени на законодателството. При тези чести изменения на законите се е случило тъй, че по недоглеждане или по погрешка са въведени формални изисквания към Църквата да доказва с нотариални актове чия е собствеността върху храмовете, посочват от Светия синод.

В изявлението се казва още, че според естественото разбиране на всеки български гражданин те са на християнската общност, на Православната църква, но според светския закон, щом нямат нотариален акт, те са ничии.

„Трудно ни е да обясним пред другите Поместни православни църкви, че имаме проблем заради липсата на формален документ за собствеността на Патриаршеската катедрална църква „Свети Александър Невски”, която е символ на Автокефалната Българска патриаршия. Че години наред обсъждаме с държавата как се прави и дали е нормално да се прави данъчна оценка на сграда, която няма цена. Че се налага да доказваме, че Патриаршеската катедрала, в която служим всеки ден от почти сто години насам, принадлежи на Христолюбивия и православен наш народ, в лицето на Българската православна църква“, допълват от Светия синод и поставят въпроса: „Защо всички други културни ценности, собственост на частни лица, бяха възстановени, а дискусия предизвиква собствеността върху няколко храма“.

В изявлението от Синода изразяват радостта си, че законопроектът се отнася и до другите вероизповедания, „които ние уважаваме и почитаме“. България винаги е била страна на религиозна толерантност, с нашите сънародници от другите изповедания сме делили винаги заедно радостите и болките. Ние никога не бихме поискали нещо само за себе си, без да помислим за тях. Знаем, че в това отношение срещаме взаимност, се казва още в изявлението.

Архиереите призовават българските граждани да подкрепят морално решаването на тези въпроси от българския парламент, "защото те не се решиха през годините на атеизма, но и през годините на прехода в демокрацията".

Ако държавата иска да получи доверието на своите граждани, тя трябва да покаже и че зачита техните религиозни убеждения и респектира правата на техните религиозни изповедания. Този законопроект решава не просто поредния административен казус, а е знак за начина, по който се отнасяме към националните каузи. Вярата е такава кауза. Защото, който помага на вярата, помага на бъдещето на България, заявяват от Светия синод на БПЦ.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: