Всеки четвърти българин благодари с... рушвет

Осем процента от българите, които са били в контакт с институциите, са платили подкуп. За 38 на сто от тях това е било необходимо, за да се ускори процедурата, а за 30% това е била единствената възможност да получат адекватно административно обслужване.

Това показват данните от Световния корупционен барометър за 2013 г. на Transparency International, представени от Калин Славов, директор на Асоциация "Прозрачност без граници".

Те са получени чрез национално представително проучване, което обхваща 1002 анкетирани.

Основната причина за даването на подкуп е неефективната работа на публичните институции.

Докладът отчита обаче и специфичната обществена култура на българина, която толерира корупцията – 27% са признали, че са дали рушвет в израз на благодарност.

17% са платили подкуп на полицията, 13 на сто - на съдебната система, 7% - на лекари и медицински сестри, толкова са дали пари и на служители от кадастъра.

3% са дали пари под масата на различните служби за регистрации, а 1% на данъчните.

През 2013 г. едва 16 на сто от българите са оценили усилията на правителството за борба с корупцията като ефективни, а през 2010 процентът е бил 42.

И този доклад, както и предишните, отчита, че най-силно рисковият и засегнат сектор от корупция е съдебната ни система. Сравнение с предишни издания на Барометъра дори има негативна тенденция в оценката. В последното проучване индексът е бил 4,3 при максимална стойност 5, а в настоящия се е качил до 4,4.

Водещо място има и здравеопазването – 4,2, и политическите партии - също 4,2.

Въпреки че България е страна, силно засегната от корупция, даването на подкупи в световен мащаб също се задълбочава. Последното проучване сочи, че 27% или повече от всеки четвърти е платил подкуп през последните 12 месеца.

Не само у нас, но и в още 35 държави, полицията е определена като най-корумпираната, като в тези страни 53 на сто от анкетираните са били подложени на натиск да платят подкуп.

Калин Славов представи и доклада от наблюдението на последните избори на "Асоциация прозрачност без граници".

Той отчита, че най-слабото звено в изборната администрация са секционните избирателни комисии (СИК), които бяха обучени в последния момент.

"Министерският съвет не осигури достатъчно прозрачност при провеждането на обществени поръчки за отпечатването на бюлетините и не упражни контрол. МВР и прокуратурата реагираха със закъснение на сигнали на избиратели за нарушаване на правата им", пише в доклада.

На последните избори се е увеличил и броят на контролирания вот с 39% спрямо предходните през 2011 г.

"Появяват се нови субекти за контрол върху избирателите, като активна роля играя представители на местната власт", обясни още Славчев.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase