Ехото от 1885 г. дава неоправдано самочувствие на политиците ни

"Българи на инат" е коментарът за днешния ден на "Стандарт". Изданието пише, че ехото от пловдивските залпове от 6 септември 1885 г. отеква още дълго в националното ни съзнание. И дава самочувствие - даже понякога неоправдано високо - на цяло поколение български политици, които като равноправни се пазарят и с Берлин, и с Лондон, и с Париж, и със Санкт Петербург. И които ще се опъват дори на зловещия господар на Европа от 40-те години на миналия век Адолф Хитлер.

Какво стана с нас днес? Прословутите 45 години под съветски диктат ни превърнаха от нация отново в племе. Без самочувствие и визия за мястото си в съвременния свят. Готово безропотно да изпълнява нарежданията на комисарите или посланиците на Големия брат. Все едно дали са московски или брюкселски. Все пак, надежда има. Духът на 6 септември, макар и бавно и мъчително, възкръсва. Отново се опитваме да се опънем на всяка приумица на Европа. Може и да сгрешим в решението си. Но важното е то да бъде наше. Така, както сме го взели на днешния ден през 1885 г.

"Съединихме се. А къде е силата?", коментира "Труд". Отбелязва се, че ние не знаем как да подходим към своята държава днес. ЕС и НАТО ни създадоха нещо като илюзия за национална цел. Оттук нататък следва нещо доста по-трудно - изграждането на приятна за живеене държава с ред, правила и усмивки. И с оригинални решения на трудни проблеми. Ако обществото ни не намери работещи варианти, напълно справедливо ще заслужим наградата за национална некадърност. Затова, вместо лицемерно да пием за съединение, можем да се съсредоточим върху силата - т.е. уредената държава.

"Когато ние, българите, сме се съединявали, винаги сме печелели", отбелязва Стефан Шивачев пред "Новинар". Според директорът на Регионалния исторически музей в Пловдив,Съединението от 1885 г. е звездният миг в новата българска история. Това е събитие, което събира във фокус усилията на цялото българско общество.

Идеята за обединение на разединените български части и най-вече на Княжество България и Източна Румелия е ключът, който печели избори, който владее сърцата и умовете на обществеността тогава. "По време на първото българско изложение всички политици от различни партии се обединяват около идеята за стопански просперитет. Обединени сме били и по време на Балканската война и тогава целият свят започва да говори за българското чудо".

"Вот 2013: Министри срещу станишевисти", пише "Труд". Стратегията, на която двете най-големи партии ГЕРБ и БСП залагат е следната: министри и видни депутати срещу станишевисти, т.е. приближени на соцлидера. Но докато в управляващата партия нямат грижи с подредбата на листите, тъй като е ясно - който бъде посочен от Цветан Цветанов и одобрен от Бойко Борисов, той ще стане водач на листа, то в столетницата имат сериозен проблем. Причината е, че според червения устав водачите, както и самите листи, се определят от областните структури, а ръководството на партията няма изобщо думата. Така на Сергей Станишев му предстои битка на два фронта - един път с ГЕРБ, и втори път с налагането на свои хора в структурите, които все още се владеят от партийци близки до Георги Първанов.

"ГЕРБ с най-много гласове и на следващите избори", прогнозира в интервю за "Монитор" социологът доц. д-р Антоний Гълъбов. Според него високото одобрение на ГЕРБ може да се обясни с разширяването и укрепването на твърдия електорат на партията, а също и с намирането на общ език с останалата част на обществото, която не симпатизира на управлението. "На това се дължи и стабилността на ГЕРБ. Но централна е ролята на премиера,който изцяло отговаря на обществените очаквания за управление. Българското общество предпочита един човек да взема решения, за да е ясно от кого зависи всичко", посочва Гълъбов. Той предполага, че при втория мандат на ГЕРБ ще се търси коалиционен формат на управлението.

"Днес не издържаме изпита за ЕС", е озаглавено интервюто в "Труд" с Меглена Кунева, лидер на партия "Движение България на гражданите". Според нея ако трябваше сега България да кандидатства за членство в ЕС, нямаше изобщо да бъдем допуснати до преговори. Кражбата на избори, практиката да се купуват вече цели изборни комисии, не само избиратели, състоянието на медиите - това са критерии, по които днес България не минава изпита. Провеждането на честни избори е най-важната задача пред гражданите на България и "България на гражданите", смята Кунева. Втората важна тема е изборът на членове на ВСС. Ще може ли да гарантира, че ще получаваме справедливост от съда и сигурност от хората, които трябва да я гарантират. "Стремим се да бъдем първа политическа сила, за да сме най-добрите, най-знаещите, най-можещите", допълва Кунева.

"БОРКОР за тока и за доматите", коментира "Труд". Групичка депутати ще получават допълнително заплащане за това да съзерцават дали друг орган в държавата спазва законите. Вчера мнозинството гласува да бъде създадена постоянна парламентарна комисия, която да следи работата на уж независимата ДКЕВР. Ако я изловят, че вдига цената на тока с повече, отколкото позволява законът, ще атакуват в съда решенията й. Изобщо - един нов нищоправещ БОРКОР за тока. Но защо само с енергийните цени, господа депутати? Заемете се и с доматите, а защо не и с бензина? Все ще намерите някой, който незаконно надува цените. И за всяка комисия - допълнително заплащане. Само недейте да оправяте калпавите закони, които позволяват цените да се надуват необосновано. И за които получавате основната си заплата.

Съвсем скоро полицаи, яхнали мотори, ще ни спират, ако нарушаваме правилата, съобщава в интервю за "24 часа" началникът на КАТ-София, комисар Богдан Милчев. В момента разполагаме с около 20 мотористи, но догодина се надяваме те да са 50, уточнява той. Мотопатрулите ще могат да контролират шофьорите в движение. Идеята е вместо полицаите да стоят на кръстовищата, да се движат между колите. Така ще могат да проверяват повече шофьори. В специален център пък ще постъпва цялата информация от камерите, която идва в СДВР. Така служители на КАТ ще следят в реално време светофарите и тапите и ще решават проблеми с трафика. Полицаите ще управляват пътното движение чрез софтуер. В момента това се прави на 5 кръстовища, обяснява Милчев.

"Време е България да стане лидер в региона", е анализът в "24 часа" на Любомир Топалов, професор по политология в Токио. Той коментира новината, че вероятно България ще бъде разделена от Румъния по пътя на по-нататъшното й интегриране в Европейскиясъюз. Според Топалов това със сигурност би било една много полезна крачка напред по отношение на българския национален интерес, особено в момент, когато раздвижването в региона дава историческа възможност на страната ни да заеме лидерска позиция,без това да е свързано с традиционните механизми на противопоставяне, както неведнъж това се е случвало в миналото. Фактите, за да станем лидер, са на наша страна. Въпреки че темповете на усвояване на еврофондовете не е тема за хвалба в България, относително погледнато, нашата държава е поне пет пъти по-успешна от Румъния. Българската демократична система се оказва по-стабилна и консолидирана от тази в Румъния. Макроикономическата и фискалната ни политика са като малък остров на стабилност в региона на фона на катастрофалната ситуация в Гърция.

Как изглежда топ 3 на българските външнополитически приоритети, пита "Капитал" външния министър Николай Младенов. "На първо място са Балканите, на второ е регионът на Черно море, на трето - Близкия изток. Представете си заседание на Съвета по външни въпроси. Има огромен дневен ред - Виетнам, Китай и т.н. Ти или се изказваш стандартно по всички теми и подкрепяш останалите, или по тези, по които имаш какво да кажеш и имаш контакти, анализи и възможност. В нашия случай сега това са теми за Ливан, Сирия. Ако нямаме инициативи, теми и идеи, в един момент, когато за насе спешно и важно - например нещо по Балканите, никой няма да нислуша.

Балканите не са в ежедневния дневен ред на ЕС. В момента са изместени от други теми. И това е, първо, заради Близкия изток и, второ, заради етапите, през които минава ЕС в момента - труден е дебатът за разширяването. Когато България и другите страни от Централна и Източна Европа се присъединяваха, имаше ентусиазъм в ЕС. Нашият интерес е да поддържаме този дебат жив, докато стане отново актуален", е позицията на Младенов.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase