Трябва да бъдем по-задружни, един народ сме. За това призова 28-годишният Стефан Иванов от Чирпан.

Той е човекът, потушил пожара и пръв влязъл в горящия автобус на магистрала „Тракия”.

Никога няма да забрави онази нощ. Прибират се от полето. Движат се по магистралата, когато виждат огнено кълбо на пътя.

„Гледката е ужасна, по средата на пътя... обърнат автобус... хора вътре. Изглежда, при удара в самата колона са изхвръкнали... и са останали там...”, разказа Стефан пред bTV за ужаса през онази нощ, в която загинаха осем души. 

„Нищо не ме спираше… инстинкт, нямаш време за мислене – каквото ти дойде отвътре. Тръгнах с пожарогасителя на бегом, бягах по шосето, микробусът ми осветяваше пътя. Влязох през задния край, капака го нямаше. Натискам – изгаси огъня, обаче беше малък пожарогасител, останаха сажди, които тлееха. Никого не видях, гледах да изгася огъня”, каза Стефан.

Потушава пламъците и влиза в автобуса. Няма време да мисли има ли опасност да се взриви или не. 

„С влизането в рейса видях една руса жена, цялото й лице беше в кръв. Казах й: "Давай, момиче, излизай". Излезе момичето. Почнахме да оглеждаме обстановката – едно момиче вика: "Ще припадна". Казах й да седне. Като се обърнахме, видях един труп на мантинелата – беше преметнат, шофьора на автобуса видях и го питам: "Какво стана?". Стреснат беше – вика: "Залюля се и ето какво става",  шофьорът оглеждаше хората”, разказа спасителят.

Освен че изважда хората от фаталния автобус, Стефан им оказва и първа помощ. Знае как. В казармата е бил санитар. Историята, която този мъж никога няма да забрави, е на 5-годишния Камен и сестра му Боряна, които смъртта разделя пред очите на баща им Стоян.

„Видях Стоян с 5-годишно момче – трепереше детето. Викам: прибери момчето, той го сложи да легне на седалката в колата. Момченцето нямаше и драскотина, а човекът вика: "И двете ми деца бяха от една и съща страна", разказва Стефан. Бащата успял да извади момченцето, момичето било затиснато. Помогнал и на още двама души.

„Цялото ми съзнание промени. Мисленето ми… В началото не можех да повярвам, че съм направил нещо. Аз си го мислех като сън, чак като видях новините... Поогледах се и викам – не е било кошмар, няма да забравя никога...”, казва Стефан.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи:

• катастрофата на Тракия