В българския военен контингент в Афганистан е била спряна презентация по случай 3 март, съобщава БНР.

Презентацията е била подготвена от майор Даниела Благоева.

Проблемен в презентацията на Благоева бил терминът "турско робство".

Изразът е разгневил бригаден генерал Левент Чолак, твърдят от ВМРО-БНД (в официалния сайт на партията).

Съобщението на Министерство на отбраната

Във вторник българското Министерство на отбраната разпространи следното съобщение:

„Във връзка с журналистически въпроси, свързани с презентация по повод 3 март - Националния празник на Република България, на майор Даниела Благоева – офицер в Центъра за отбрана от земни атаки на летище Кабул в Афганистан, ви предоставяме следната информация:

Майор Даниела Благоева изготвя презентация по повод Националния празник на Република България – 3-ти март, и я разпространява във вътрешната информационна мрежа на ИСАФ в Кабул, което не е част от служебните й задължения.

Националният командир на контингента полковник Петко Лилов назначава служебна проверка по случая, която установява, че в презентацията е допусната терминологична грешка в текста на материала.

Полковник Лилов провежда още същия ден, 3 март, среща с Командващия регионалното командване „Столица” бригаден генерал Левент Чолак, на която се изясняват обстоятелствата и случаят е приключен.

На проведената двустранна среща в Афганистан турската страна остава удовлетворена от навременната реакция на българското командване.

Майор Даниела Благоева продължава да изпълнява задачите си в мисията в Кабул на друга длъжност. Тя ще се завърне с планираната ротация на контингента“.

Защо "турско робство" е неточен термин?

Dnes.bg припомня, че според редица авторитетни историци, културолози и хуманитаристи терминът  „турско робство” е неточен.

Според видния френски хуманитарист Бернар Лори, например, терминът "робство" принадлежи към романтичната терминология и не може да даде научнообоснована аргументация на действителността.

Да заместим и думата "турско", чието семантично значение се е променило коренно през XX век, с по-точната "османски" - пише Лори през 1996 година.

В своя полемична статия пък видният български османист Вера Мутафчиева пише:

"Не може да не се съгласим с Бернар Лори, че българите „представят неизбежно в трагичен план“ своето минало, свеждайки тази трагика до „петте века турско робство“. Като означение за въпросния период авторът предлага „пет века османски режим“, което е също неадекватно - режими поддържат разни партии и движения, а не цяла империя в течение на половин хилядолетие. Доста по-точно е формулирано то от турската историография: „България под турска власт“. А най-приемливо беше онова, съществувало в общите съчинения по българска история до 60-те години на века ни: „османско владичество“. Оттогава насам то изчезна, упорито замествано с „турско робство“. Буйната обществена реакция срещу еднократно употребеното и във връзка с конкретна историческа ситуация „османско присъствие“ стана израз на странен психологически феномен. Оказа се, че множество българи настояват да са потомци на роби, а не на поданици на една чужда власт - статус, типичен и почти без изключения през Средновековието. Но факт е, че терминът „робство" бива предпочитан именно заради трагичния му оттенък".

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase