„Говорим за младите хора като че ли постоянно укорявайки ги, ние казваме, че “искаме да се „справим с тях”, че “децата излизат от адекватност” и т.н. Крайно време е училищните психолози да говорят", обяви на кръгла маса на тема “Психологични изменения на социалната криза в България” психологът Анна Чилева.

„Ако искаме да кажем нещо на институциите, за да се разрешат някои от проблемите на младите хора, трябва да обърнем модела и да си заемем подобаващото място. И позицията не на наблюдатели, а на хора, които трябва да помогнат за подобряване на ситуацията", отбеляза тя.

Според Чилева обаче за младите хора нещата не са така драматични.

Това, което се случва по отношение на агресията, на здравните стандарти и т.н., не е така страшно като проблем. Страшно е, че самите специалисти не дават отговор на тези проблеми. Наш дълг е да кажем проблемите на институциите като психолози“, заяви още тя.

А статистиките са потресаващи в някои отношения: по-рискови са децата, които растат с един родител, които имат дистанцирани отношения и липса на комуникация с родителите (особено с бащата), чиито семейства са с висок и среден социален статус, които не се учат добре.

Как живеят децата ни? Почти 81% – с двамата си родители, 13% – с единия, 4% – с приемни родители или в социален дом, и малък процент посочват нещо друго. Изследването е в съпоставка с други страни. Търсим къде сме ние.

Изследвания, статистики, тенденции, теория, теория, пълна картина на проблемите (дори в международно сравнение), въздишки... и никакъв отговор, никакво решение на проблемите...

Освен! Разбира се, има изключения... “Вирту@лно и ре@лно н@силие” – наръчник за превенция. Изключително полезен, според мен трябва да се прилага в часовете по СИП във всички училища.

Той е дело на колектив от Асоциация “Родители” и представлява сбор обучителни модули по проблемите на подрастващите (насилието, и то не само в училище; справяне с напрежение, стрес, тревожност, гняв, проблеми, с реалността; себеутвърждаването и като поведение; насилието – вербално, визуално, пасивно, сексуално и т.н.) с информация, практически игри и занимания.

И психолозите в училищата, разбира се. 

Психологът Екатерина Димитрова, разработила темата “Трудният клас – реално социално-психично явление в училище”, разкри друг аспект от проблемите на учениците.

„Обединяват се в малки групички, едни малки банди на територията на училището. Те са абсолютно неуправляеми, демотивирани, учителите влизат с нежелание в тези класове“, каза тя.

Самите учители не могат да се справят с този вид класове. И когато ги попиташ “Има ли трудни класове?”, те все по-често отговарят: “А има ли нормални?”

Учениците излизат все повече в неадекватност. Ако не се вземат мерки, тази тенденция ще се засилва, смята Екатерина Димитрова, която 5 години е била училищен психолог и се е занимавала именно с тези трудни деца.
 
В Русия с такива деца се справят, като ги отделят в един клас и така се получава само един труден клас в училище. В САЩ обаче тази практика е отхвърлена като неподходяща, а в България изобщо не се и обсъжда, стана ясно още на срещата.  

Материалите и изследванията ще бъдат публикувани в следващия брой на списание „Психологични изследвания“ към Института по психология на БАН.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

Автор: