Родственици на загиналите във влака София-Кардам в нощта срещу 29 февруари правят паралел с последния инцидент в БДЖ - пожара във влака Пловдив-София, станал на 21 юли.
Комуникацията между служителите е на същото равнище, пак същата паника сред пътниците, отново пожарогасителите не са били достатъчно, коментира Васил Ковачев - баща на загиналия студент от Шумен Стоян Ковачев.
По думите му, взетите мерки за сигурността на влаковите композиции след трагичния инцидент през февруари са половинчати.
Отново се прави опит общественото внимание да се насочи в неправилна посока - да се търсят белези за външна намеса при пожара, добави Васил Рашев - син на археолога проф. Рашо Рашев, намерил смъртта си в нощния влак.
Проблемът не е само в нуждата от нови вагони, но и в подбора и квалификацията на кадровия състав на БДЖ. В транспортния процес участват много хора и е достатъчно само един да прояви безотговорност, за да стане нещастие, заяви Васил Вичев - баща на 26-годишния Даниел Вичев от Добрич, който също изгоря във влака София-Кардам.
Родствениците на загиналите днес се събраха в Добрич, за да обсъдят възможността за поставяне на паметен знак край Червен бряг, където стана трагедията през февруари.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар
20
Mia
преди 15 годиниЯд ме е ,че сме безсилни да променим това положение в момента,яд ме е ,че живота ми минава в такава мизерия и несгодия,до това ни докараха тези наши управници,на които гласуваме доверие..че даже и да не им гласуваме те пак са избраните,оправят си живота ,крадат и забогатяват и не ги интересува за бедния народ ,даже ни заведоха отново на дъното ,в тинята за да не можем да се оправим още 100 години...
19
mia
преди 15 годиниЧесто ми се налага да пътувам до София,но не ми е удобно да ползвам автобусен транспорт и си пътувам с този мизерен влак -това е тексаски влак,влак -мизерия ...олицетворение на България в момента...и нищо не се променя защото нашите богати политици си возят в скъпите си коли и не им пука за народа,че пътува с мизерията и мръсотията ,че умират децата ни в тези тексаски вагони...възмутена съм ,но безсилна да променя нещо...трябва да се борим ,трябва да не ги оставяме на мира тези затлъстели мозъци на нашите управляващи,защото го отнасяме ние обикновения човек
18
kat
преди 15 годиниКогато става дума за загинали ,за неуредици, за неспазване на наредби и закони... сатирата е далеч по- успешна от дълъг и труден за четене стих, колкото и да е точен и верен като смисъл. Не може да се бориш със думи дълги като въжета. Те се уплитат ,както и смисъла на казаното. Друго е да си кратък и ясен, с малко думи да кажеш точно и недвусмислено каквото искаш.