65-а аудитория на СУ "Св. Климент Охридски". Малко след 17:30 часа на 8 февруари.

По студентските банки има весели, шарени надписи “Исках психология”, “Макеdониа”, “Нуждая се от хапчета” и отговор “Ами, няма”, “Мусака”, написано с шрифта на групата Металика, “Бутунец” и едно “о” отдолу за корекция на правописа.

В залата има неколцина младежи, които обаче не се забавляват с графоманските творения на незнайни студенти и кандидат-студенти.

Момчетата изваждат от кашони прожекционен апарат и тонколони, които свързват към два лаптопа. Момичетата пълнят десетки пластмасови чаши с вино от кутии. Повечето са безмълвни, а тези, които говорят, го правят тихо и сякаш с неудобство.

Постепенно залата се изпълва с хора. Някои от пристигащите се прегръщат мълчаливо с организаторите на срещата-презентация в памет на Гаджото, Фил и Тишо, тримата наши алпинисти, чийто последен полет над сивото и сигурно ежедневие завърши в ледените нозе на връх Матерхорн.

Думата презентация не е много подходяща в случая, защото това не бе семинар с хладнокръвно и скучно прочетени доклади, а емоционална среща на хора, които са загубили близки приятели.

Оттук нататък тоблеронът винаги ще горчи за членовете на алпийски клуб “Млад дихател”. На неговата опаковка е нарисуван именно 4478-метровия връх, разположен на границата между Италия и Швейцария.

Веселина Шишкова, пътувала с алпинистите до подножието на северната стена, показа последните снимки на момчетата и разказа през сълзи за тягостното очакване в хижата.

За дълго потисканото, но постепенно нарастващо подозрение, че се е случило нещо лошо.

За абсурдния контраст между красивите върхове, озарени от слънцето и непоправимото.

За специалния авариен бутон в хижата и за хеликоптера, който е пристигнал броени минути след натискането му.

Видяхме и няколко видеоклипчета, запечатали последните шеги и закачки на младите мъже, чийто тела все още лежат в хладилниците на швейцарска морга.

Едва след приключването на сравнителната ДНК експертиза с проби от родителите, местните власти ще разрешат тяхното транспортиране до родината.

Боян Петров, опитният алпинист с изкачвания на няколко континентални първенци, разказа за срещите си с планинските спасители и версиите за случилото се в последните часове преди трагедията.

Миналата седмица той замина спешно за Швейцария, за да помогне на Весела в уреждането на всички формалности и прибирането на колата, с която групата е пътувала до Цермат.

В тъмната и смълчана зала бяха показани и по-стари снимки на момчетата, на фона на “Високо, високо да те видя!” на ФСБ. 

Срещата уважиха Петко Тотев, изкачил Еверест през 2004 г., и Кирил Русев, председател на федерацията по алпинизъм, оцелял след гръмотевична буря на Матерхорн, при която мълния парализира за няколко минути половината му тяло.

Реших да завърша този репортаж с два нелицеприятни и смразяващи факта и един апел, прозвучал в притихналата 65-а аудитория.

Тримата младежи са паднали от височина около 500 метра, търкаляйки се вързани един за друг в осигурителните въжета.

Когато спасителите ги откриват, телата им са толкова вкочанени, че не е било възможно да бъдат сложени в чували и всичко е било събрано в огромна мрежа.

А призивът на Боян Петров към всички нас е “Не ходете в планината без застраховка (какъвто за жалост е случаят).

По този начин създавате главоболия и проблеми на най-близките си хора, които в такъв момент са достатъчно покъртени от случилото се”.

Продължава и събирането на средства за семействата на загиналите. Сметките са:

ПИБ
IBAN: BG98 FINV 9150 12EU R0K7 FF - в евро
BG44 FINV 9150 12BG N0K7 FD - в лева
Банков код (BIC): FINVBGSF

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

Автор: