В дните на абитуриентските балове ви срещаме с трима дванайсетокласници, готови да напуснат класните стаи и да прекрачат прага на живота като възрастни.

Тя е дванадесетокласничка в столичното 94-то училище. Животът ѝ минава в махалата. Кара кола, шие и мечтае.

"Аз смятам, че на всеки се случва да избяга от час, поне 1 час. Но не системно, защото това не мисля, че ще промени нищо за учителите, по-скоро за теб. Те си имат образование. Ако искаш един ден да имаш и ти, а не да чистиш улиците – няма да бягаш от часовете", каза Емануела Каменова.

Въпреки трудностите, тя успява.

"Не можех да правя дори един прав шев, но ме научиха. Доста неща научих. Г-жа Ковачева ме научи, че трябва да бъда по-упорита и че мога много неща, които не съм подозирала, че мога, защото аз много често подценявам себе си", разказа тя.

А вярата, че може, Емануела носи в кръвта си.

На друго място, далеч от мисълта, че отказването е възможност, са Константин и Димитър. Завършват Софийската математическа гимназия с амбиции и малко тъга.

"Със сигурност ще липсва в началото поне докато се свикне", каза Константин Каменов.

"Ще запомня определено средата и хората, с които бях на това 5-годишно приключение. Аз не съм същия човек, който бях преди дори 6 месеца, да не говорим 5 години. Наистина толкова много неща се променят през това време – с общуването, с хората, с учителите", изтъкна Димитър Сотиров.

И макар в различни светове, мечтите на тримата си приличат. Всеки иска да успее и тръгва от класната стая пораснал. Те – към Холандия, а тя – в България.

Вижте повече в репортажа на Христиана Стефанова и телевизия Bulgaria ON AIR

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase