На територията на ЕС има около 5000 висши учебни заведения. Само 280 от тях са участниците в инициативата "Европейски университети", пет български университета бяха одобрени като част нея.

"Ние живеем в един по-отворен за пътуване, по-глобализиращ се свят. По същия начин и висшето образование е пазар, който се глобализира. По-голяма част от студентите искат да учат в най-големите, най-добрите като репутация училища. 90% от висшите училища по света са малки. Малки са и всички български висши училища на радара на международния пазар на висшето образование, който концентрира търсене в малко на брой висши училища – най-вече американски, британски, китайски. Големите висши училища мултиплицират от ефекта на мащаба и от репутацията, която изграждат в резултат от това, че са по-големи. Това създава проблеми за малките висши училища – дори и във френските и немските, с малки изключения", каза Вълчев пред БНР.

По думите му бъдещите европейски университети няма да бъдат университети, съставени от висши училища, които са в един кампус (както са американските), а университети, които са на мрежов подход – общи програми, общи дипломи, но разположени в различни страни.

"Един български студент ще може да учи едновременно и в Холандия, и в България, и в Полша, и в Испания по няколко месеца. Това се случва и в момента по "Еразъм". Европейските университетски мрежи са една по-висша форма на интеграция. Това ще направи европейските университети по-разпознаваеми, по-видими на картата, ще утвърди основополагащия европейски принцип на единство в многообразието, ще даде повече образователни възможности на всички европейски студенти. За българските висши училища тази инициатива е шанс да бъдат видими на пазара, да бъдат интегрирани в общото европейско образователно пространство, да привлекат повече студенти от Европа, пък и от съседни страни, нечленове на ЕС." , обясни министърът.

Относно завръщането на учениците в клас, за очакванията как ще завърши тази учебна година, Вълчев коментира, че училищата ни са готови във всеки един момент да превключат както на обучение в електронна среда, така и на присъствено обучение.

"Рестартирането на учебната година съвпадна с началото на календарната година с надеждата, че тя ще бъде по-добра от миналата. Надяваме се, че всички ученици ще могат да се върнат по-скоро в реалните класни стаи. Имаме всички основания да вярваме, че ваксините ще ни помогнат", каза той пред БНР.

"Сега се връщат учениците от първи до четвърти клас. Имаме медицински изследвания, които показват, че малките деца са в по-малка степен заразители и преносители на вируса – вирусният товар, който излъчват, е по-малък. Това е медицинският аргумент. Образователният аргумент да върнем по-малките деца е, че при тях по-трудно се извършва обучението в електронна среда, не може без пряко взаимодействие с учителя, без родителя. Това, което казахме преди Коледа, остава в сила. Седмица за седмица ще се анализират данните, необходима ни е цяла работна седмица като тази, която започна, да видим среднодневно колко са заболелите, има ли тенденция към подобряване, какъв е ефектът на празниците, за да вземем решение за поетапно връщане на по-големите ученици. Това означава най-рано от 18 януари.",каза отново Вълчев.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• образование
• университети
• ученици
• Европа
• Красимир Вълчев
• коронавирус