Снимка: архив, Булфото
fallback

Около 28 процента или почти всеки трети наш сънародник на възраст 25-64 г. е имал висше образование и това в значителна степен е повлияло на качеството на живота и социалния статус на тази категория българи, показват данни от анализ на Евростат за нивото на образование в ЕС през 2017 г.

През миналата година около 31 процента от жителите на ЕС на възраст 25-64 г. са притежавали висше образование, предаде БТА.

Най-високо ниво на висшисти у нас е било концентрирано в район Югозападен, където близо 40 на сто от населението в тази възрастова категория е имало висше образование. На втора позиция по този показател е район Южен Централен, където 32 на сто от населението на възраст 25-64 г. са били висшисти, а на трета позиция е бил район Североизточен с близо 27 на сто висшисти от трудоспособното население.

В дъното на тази класация с най-малко висшисти е бил район Северозападен, където едва 20 на сто или почти всеки пети българин на възраст 25-64 г. е бил висшист.
Според данни на НСИ у нас през миналата година е имало 54 висши училища, от които 50 университета и 4 колежа.

Най-висок брой висши училища е бил регистриран в район Югозападен - 25 университета и 4 колежа. В районите Южен Централен и Североизточен е имало съответно - 9 и 7 университета. Най-малко висши учебни заведения са били регистрирани на територията на район Северозападен - едва 1 университет. На територията на район Северен Централен е имало 5 университета, а в район Югоизточен - 3.

Пак по данни на НСИ най-ниско е било нивото на безработица сред българите с висше образование - едва 3 процента при общо 207 хиляди безработни през миналата година.

На обратния полюс най-висок е бил делът на на безработните в редиците на нискообразованите българи - около 45 процента от българите с основно, начално или по-ниско образование, показва родната статистика.


На регионално равнище сред петте региона в ЕС с най-висока концентрация на висшисти са били четири региона във Великобритания - "Вътрешен Лондон - Запад" - 72 процента висшисти сред населението на възраст 25-64 г. В район "Вътрешен Лондон - Изток" е имало 60 процента висшисти, а в районите Оксфорд и Северозападен Лондон - по 55 на сто висшисти в трудоспособна възраст.

Единствен друг европейски регион, който се приближава до това качество на образованието е белгийският район Валон - с 57 на сто жители с квалификация висше образование.

Топ-5 на европейските държави с най-висока концентрация на висшисти се оглавява от Финландия - 43,7 на сто, Великобритания и Норвегия - по 43 на сто, Исландия - 42,5 и Люксембург - 40 на сто от населението в трудоспособна възраст са притежавали квалификация за висше образование. Тези страни общо взето, са и сред държавите в ЕС с най-висок жизнен стандарт и най-добро качество на живот, отчита Евростат.

При съседите ни ситуацията е следната - в Гърция 31 процента от трудоспособното население на възраст 25-64 г. са били висшисти, в Румъния - 17 на сто, а в Турция - 18 на сто.

Като цяло нивото на образованост на европейците се е повишило като за 10-годишен период броят на висшистите в ЕС е нараснал с 8 процента - от 23 на сто през 2007 - до 31 на сто през 2017 г., отчита Евростат.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

fallback
fallback

Коментари Напиши коментар

49

Анонимен

преди 5 години

Книжка за мотика се взима за 1 месец. В малките градове си вадят по 700-800 лева. В по-големите стигат до 1100 лева. Още на 18 години, можеш да я заработиш тая работа. Студента, обаче, почва на 19-20 да учи и завършва на 23-25 години. И почва на 510 лева заплата. След 3 години ще стигне мотокариста, след още 3, я вземе 150 лева отгоре, я не. И като сметнеш всичките години, когато първият е работил, а вторият е пилял... Все тая.

48

Анонимен

преди 5 години

Повечето от завършилите природни науки трябва да им дават диплома по литературна химия. Някои от тях, които продължат в университетите, преминават през нивата: предател, подавател, предавател, и накрая преподавател. Пълна фонетична еволюция! Нещо като защитите, които правят на темата "ода за малката зелена буца маджун, която са намерили една лятна утрин под мишницата си".

47

бай ганю

преди 5 години

от висшист до висшист има голяма разлика,спомням си как колеги в моя университет идвах просто за да си поживеят а не да образоват и натрупат знания за да използват след това,също % на тези които си купуваха изпити и дипломи е огромен ,бих казал че едва 30-40% е качествения матрял напускащ университетите от които едва 30-40 % с по перспективни и търсещи се специалности като се вземе и в предвид некачествените методи на обучение и картинката е плачевна

fallback