Снимка: Галъп интернешънъл

63% от българите смятат, че образованието в училищата в България в последните години върви към по-лошо. Резултатите са по-неблагоприятни в сравнение с аналогично изследване преди няколко години.

Това сочат данните по актуални през септември въпроси от изследване, направено от "Галъп интернешънъл" в периода 5 - 11 септември сред 769 души. Това е ежемесечното, независимо във финансирането си, национално представително проучване, което повече от четвърт век изследва мненията всеки месец по метода "лице в лице".

На въпрос: "Според Вас, като цяло, накъде върви образованието в училищата в България в последните години, към по-добро или по-лошо?" 16% от интервюираните дават положителен отговор. За сметка на това негативният дял отговори е 63%. 21% не могат да преценят.

През 2012 г. в аналогичен сондаж на "Галъп интернешънъл" 23% отговориха позитивно на този въпрос, а 48% негативно. Останалите се колебаеха.

За 6 години процентът отговорили "към по-лошо" е нараснал с 15 пункта, а "към по-добро" е спаднал със 7. Макар да е рано за обобщения, съпоставката показва задълбочаване на негативното отношение на българите към системата на образованието, коментират от "Галъп интернешънъл".

По-оптимистично настроени – и през 2012 г., и сега - са младите и хората с по-висок образователен статус, но дори и там оптимизмът не преобладава. Сред най-възрастните песимистичните оценки и очаквания са норма.

На въпрос: "Ако зависи от Вас да препоръчате на кандидат-студенти къде да следват висше образование, какво бихте препоръчали?", през 2018 г. 41% отговарят: "Да следват в чужбина".

38% отговарят: "Да следват в България". Данните изглеждат сходни и по-неблагоприятни за българското висше образование спрямо тези от 2012 г.

По-младите и по-образовани изказват предпочитания към обучението в чужбина, за разлика от по-възрастните, които смятат, че България е мястото, където кандидат-студентите трябва да продължат висшето си образование.

Дългогодишният изследователски опит на "Галъп интернешънъл" по темата сочи, че негативното отношение се дължи не на работата на учители и преподаватели, колкото на цялостното усещане за неадекватна работа на политиците.

Разбира се, среща се и скептицизъм по инерция, но във всеки случай данните съдържат достатъчно тревожни изводи, допълват социолозите.

-----------------------------------------------------------------------------------------------

Това са част от данните по актуални през септември въпроси - на базата на редовните изследвания Политически и икономически индекс на "Галъп интернешънъл". Това е ежемесечното, независимо във финансирането си, национално представително проучване, което повече от четвърт век изследва мненията всеки месец по метода "лице в лице". Настоящето изследване е проведена между 5 и 11 септември сред 769 души. Абсолютното максимално отклонение е ± 3.5% при 50% дялове. 1% от извадката е равен на около 55 хиляди души.

Коментари Напиши коментар

34

Анонимен

преди 1 месец

До 32
Аз съм програматор

Звучи като аз съм ключ.

Програматор е уред адаптер за "флашване".

33

Анонимен

преди 2 месеца

Как ще имаме образование , като до 5 клас не може да се повтаря. Като иде в 5 клас човека неграмотен до 7 клас най-много да се научи да чете. Или в 7 клас вече е грамотен но необразоват. Това го взехме от европейците. Те европейците затова са слабо образовани и търсят специалисти от източна Европа.

32

иван

преди 2 месеца

Да увеличат парите на учителите поне на 3000лв. Аз съм програматор и взимам 7000лв. Как се оправят учителите с толкоз пари незнам