Архив: Булфото
fallback

Едва 4% от децата имат висок успех и се чувстват добре. 38% от седмокласниците имат ниско до средно благополучие, сочи проучване, направено в 100 училища от цялата страна.

Национално представително проучване "Благополучието на учениците в седми клас" е дело на Центъра за приобщаващо образование. В него се представя и индекс на успешното училище, който определя какво искат децата, за да се чувстват добре като ученици.

"Благополучието е това не как децата се чувстват в училище в момента, а един по-комплексен поглед върху това как те се чувстват – имат ли доверие в учителите, имат ли добри взаимоотношения със съучениците си, чувстват ли, че допринасят в училище, чувстват ли се ценни, имат ли някаква гордост, чувство за успех в живота, какви емоции повече изпитват – отрицателни или положителни", обясни пред БНР Ива Бонева – изпълнителен директор на Центъра.

Много изследвания през последните години доказват, че, когато децата се чувстват благополучни в детска възраст, това е предпоставка за техния успех като възрастни – да се чувстват щастливи и успешни, допълни тя.

По думите й седем основни проблема подчертават децата, за да не се чувстват благополучни.

"Когато учениците нямат усещане за общност, когато атмосферата е силно конкурентна и затова в най-елитните училища благополучието на децата е най-ниско. Учениците имат усещанията, че учителите фаворизират едни ученици за сметка на други. Социалните различия не остават извън света на училището. Учениците не се чувстват значими за училището. Те забелязват, че има разминаване между публичния външен имидж на училището и този, видян отвътре. В света на тези училища има една единствена йерархия на постиженията и това е йерархията по успех", обобщи Бонева.

Децата посочват като най-важен фактор да се чувстват добре - отношението на учителите към тях

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

fallback
fallback

Коментари Напиши коментар

15

Анонимен

преди 5 години

Завърших ЕГ Пловдив и в нашия клас тези проблеми ги нямаше, беше задружно. Но количеството материал за безсмислено наизустяване след 8-ми клас стана невъзможно, непоносимо. Преписваше се организирано и масово. Децата, които дотогава четяха, престанаха. Появиха се успокоителните, алкохолът, наркотиците, чалготеките. Едно дете се самоуби, други опитаха - заради невъзможността за справяне с количеството, пълната безпомощност. Освен по любимите предмети не знаехме нищо, нищичко.

14

Продължението

преди 5 години

и ни посочи вратата на стаята, в която това момче живеело с майка си. В момента, в който ние отворихме тази врата, какво виждаме? Нашият съученик, с разтворен чадър в ръка скача от гардероба! После ни обясни, че някой му бил казал, че ако се скача отвисоко, разтворен чадър може отчасти да изпълни ролята на парашут. За да пробва съвета, той се качил на скрина, който беше до гардероба, поставил върху него столче и така се покатерил отгоре върху гардероба.Е, представи си колко сме учили!

13

Ели, да ти разкажа

преди 5 години

как аз помагах на един изоставащ.В определения ми час, пред дома на това момче се засякохме с момиче от нашия клас, което се беше объркало и мислеше, че то трябва да се занимава с проблемния ни съученик в същия час. Решихме да влезем заедно. Оказа се, че това е голям апартамент на Софжилфонд, в който са настанени три семейства под наем - хубав, голям апартамент от "буржоазните", с доста високи помещения. Отвори ни възрастна жена, от друго живеещо там семейство и ни посочи вратата на стаята,

fallback