Няма как да знаем от какви специалисти ще имаме нужда след 20 години, но тогава обаче ще се говори за остър недостиг в определени области. Всеки ученик обаче ще трябва да има езикови и математически умения, както и такива в природните науки. Именно в тези професии, свързани със задълбоченото изучаване на математика и природни науки, ще има най-голям ръст на доходи, заяви министърът на образованието Красимир Вълчев.
Най-голям недостиг у нас има на инженери (29%), а най-голям излишък - на служители в администрацията (23%). В повече са ни и финансистите (20%), и изненадващо - операторите в колцентрове (9%). При дефицитните кадри пък са още ИТ-специалистите (11%) но и търговците и експертите "обслужване на клиенти" - съответно 14 и 15%.
Държавата е изразходвала 25 063 690 000 лв. за образованието на българи, които след това са избрали да работят извън границите на страната. Така България няма как да възвърне инвестицията в тях, плащайки данъци. Разходите за обучение на един учащ възлизат на 38 082 лв., като 26 472 от тях са за първите 12 години, а останалите 11 610лв. за висшето образование. Това сочат данни, които бяха показани по време на форума "Бизнес и висше образование", цитирани от "Монитор".
Красимир Вълчев посочи, че външната миграция е най-големият проблем, но човешкия капитал не се състои само 40-те хиляди, които държавата губи, финансирайки образовани кадри, тъй като загубата на тези кадри влияе на цялостното състояние на обществото.
Той обясни, че 63% са хората, които навлизат в работната среда спрямо тези, които я напускат и затова образователната система трябва да фокусира върху три неща. Да намали до минимум броят на децата, които са отпаднали преждевременно от училище. Второто е свързано с това да се настрои профилната структура спрямо потребностите на пазара. Както и знанията, уменията и компетентностите да бъдат релевантни на обществото и пазара на труда.
Вълчев даде за пример, че след профилното преструктуриране с приемането на новия ЗПУО през 2016г., спрямо предходната 2015 г. се наблюдава спад в приема в направления, в които има излишък от специалисти. Приемът в държавните ВУЗ в икономическите специалности е намалял с 51%, в администрацията и управлението с 61%, в психологията с 36%, в правото в 28%. Това обаче е довело до прилив към тях в частните университети, в които държавата няма роля.
Министърът обясни, че е важно ВУЗ да имат добри отношения с бизнеса, като повече повече студенти бъдат ангажирани от компаниите на по-ранен етап, а не само да обучават кадри в направления с бъдещ недостиг.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар
27
Aз инженера
преди 5 годиниРаботил съм на най-престижните места и в БГ и в чужбина. Тука не става за работа, върнаха комунизма с отрицателен знак. Понякога тук се явявам на интервюта да си лъсна егото, да ги правя малки , каквато и заплата да ми предложат пак са малки и им казвам "довиждане".
26
До Пипи Чорапчето
преди 5 годиниМоя роднина, мед. сестра от 25 години, работила в повечето отделения (хирург. мед. сестра, детско, неонат., урология, ортопедия, детски заведения), до последно я търсеха за 400-500 лв. заплата с много разходи за път и бумащина, нерви, ядове, отговорности. Махна се, стана бачкатор в автомоб. завод за части в Ботевград - без разходи, чисто с купоните за храна взема почти тройно, та що да бачка мед. сестра ???
25
Обективен
преди 5 годиниОбръщение към 16 - зидар,Драги зидаре, ако не са ИТ специалистите нямаше да е възможно да попаднеш на тази статия, камо ли да напишеш този коментар. Огледай се, технологията е навсякъде. Все някой трябва да я разбира, поддържа и 'разширява' . Ползата за бизнеса е пряка, а за теб косвена (чрез смартфона ти например). Процесът на работа на един ИТ специалист се случва в главата му, затова повечето хора си мислят, че програмистите например седят пред компютъра и си бъркат в носа.