Снимка: Булфото, архив
fallback

В страната има 359 деца на имигранти, като около една трета от тях са записани на училище, съобщи в предаването зам.-министърът на образованието Деница Сачева пред БНР.

Малчуганите са записани в общо 20 училища, и във всички учебният процес върви нормално.

Oще по темата

"Усилията, които бяха положени за тези 102 деца, бяха много сериозни. Акцент беше комуникацията, намаляването на страховете и предразсъдъците, даване на информация какво се очаква, какво предстои", допълни тя.

Сачева обясни, че за първи път има толкова много деца на бежанци, записани в училище, но броят им все пак е твърде малък, за да има конкретни универсални решения.

Според нея един от най-сериозните проблеми идва от динамиката на имигрантския поток, защото за голяма част от тези деца последната спирка не е България, те о искат да заминат за друга страна.

"В началото на учебната година бяха записани 112 деца, но 10 вече напуснаха страната, така че това създава също много сериозни предизвикателства и пред самата образователна система", призна зам.-министърът.

Работата е била насочена към обучение и на учителите, а социалните работници имат задача да обикалят всеки ден различни училища, за да работят и като медиатори и да следят учебния процес да тече гладко. Езиковата бариера също е фактор и се полагат усилия и в допълнителните часове по български език, отбеляза Деница Сачева.

Тя коментира и резултатите от програмата за връщане в класните стаи на учениците, отпаднали от образователната система като се похвали, че към 1 октомври 12 хиляди деца отново са в училище.

Заместник-министърът на образованието уточни, че данните колко точно са децата, които са върнати в образователната система, ще бъдат оповестени в края на октомври.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

fallback
fallback

Коментари Напиши коментар

21

Helleborus

преди 6 години

Днес на пазара на труда липсват не само програмисти, но работодателите се оплакват, че липсват хора и за обикновени дейности. Селско стопанство, производство. За това започват и европейците да си внасят работна ръка за ПРОИЗВОДСТВАТА. Кой нормален човек, след като е стоял на чин от 6 годишна възраст, до 26, решавал е задачи и е учил формули, ще иска ръчен труд? С идеята, че всички сме равни, но ние не сме, нито умствено, нито финансово, се приучават децата само към безперспективна научна дейност

20

Helleborus

преди 6 години

Обществото е разслоено и класово разделено много повече от преди, когато някои деца са се обучавали на занаяти, някои на наука, а някои за ратаи. Но всички са работели нещо, защото семействата са ориентирани към практичното и са намирали нишата. МОН не може до безкрайност да заблуждава, че всички деца ще работят на бюро или в офис, като ги привикват към живот на чин. Петнайсе години за обща култура, за да станеш кравар или да работиш селскостопански труд, не са нужни. Защото после няма да искаш.

19

Helleborus

преди 6 години

До 5, Веско. Държавата не може да санкционира нито едно семейство, което не ползва образователния продукт на МОН, докато не направи разделение между семействата, които обучават децата си по други продукти и семействата, които не обучават децата си. Няма универсално обучение, обучението трябва да води до реализация. Целта е да работиш и да се издържаш и семействата имат право да насочат децата си към такова образование, което да им гарантира, че няма да увиснат безпомощни на социалната система.

fallback